Деяния 5 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот, 2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите. 3 Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? (Чис 30:3; Екл 5:3) 4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога. 5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го. 7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило. 8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова. 9 Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат. 10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. 12 А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. (Д А 2:43; Рим 5:19) 13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14 А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, (Д А 2:47; Д А 11:21) 15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20 идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. (Йн 6:68) 21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха 23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме. 24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. 25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни; 27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза: 28 не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. (Мт 27:25; Д А 2:22; Д А 3:13; Д А 4:18)

Мт 27:25Д А 2:22Д А 3:13Д А 4:18

29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. (Д А 4:19) 30 Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. (Д А 3:15) 31 Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. (Д А 2:33; Д А 4:12; 1 Йн 2:1)

Д А 2:33Д А 4:121 Йн 2:1

32 За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. (Йн 15:26; Д А 3:15) 33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият. 34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време; 35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци. 36 Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. (Д А 21:38) 37 След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. (Лк 2:2) 38 И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; (Мт 15:13) 39 ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. (Лк 21:15) 40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха. 41 А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. (Мт 5:10; 2 Кор 6:10; 2 Кор 12:10; Евр 10:34; Як 1:2; 1 Пет 4:13)

Мт 5:102 Кор 6:102 Кор 12:10Евр 10:34Як 1:21 Пет 4:13

42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

New International Reader’s Version

от Biblica

Ananias and Sapphira

1 A man named Ananias and his wife, Sapphira, also sold some land. 2 He kept part of the money for himself. Sapphira knew he had kept it. He brought the rest of it and put it down at the apostles’ feet. 3 Then Peter said, ‘Ananias, why did you let Satan fill your heart? He made you lie to the Holy Spirit. You have kept some of the money you received for the land. 4 Didn’t the land belong to you before it was sold? After it was sold, you could have used the money as you wished. What made you think of doing such a thing? You haven’t lied just to people. You’ve also lied to God.’ 5 When Ananias heard this, he fell down and died. All who heard what had happened were filled with fear. 6 Some young men came and wrapped up his body. They carried him out and buried him. 7 About three hours later, the wife of Ananias came in. She didn’t know what had happened. 8 Peter asked her, ‘Tell me. Is this the price you and Ananias sold the land for?’ ‘Yes’, she said. ‘That’s the price.’ 9 Peter asked her, ‘How could you agree to test the Spirit of the Lord? Listen! You can hear the steps of the men who buried your husband. They are at the door. They will carry you out also.’ 10 At that moment she fell down at Peter’s feet and died. Then the young men came in. They saw that Sapphira was dead. So they carried her out and buried her beside her husband. 11 The whole church and all who heard about these things were filled with fear.

The apostles heal many people

12 The apostles did many signs and wonders among the people. All the believers used to meet together at Solomon’s Porch. 13 No outsider dared to join them. But the people thought highly of them. 14 More and more men and women believed in the Lord. They joined the other believers. 15 So people brought those who were ill into the streets. They placed them on beds and mats. They hoped that at least Peter’s shadow might fall on some of them as he walked by. 16 Crowds even gathered from the towns around Jerusalem. They brought their ill people. They also brought those who were suffering because of evil spirits. All of them were healed.

The apostles are treated badly

17 The high priest and all his companions were Sadducees. They were very jealous of the apostles. 18 So they arrested them and put them in the public jail. 19 But during the night an angel of the Lord came. He opened the doors of the jail and brought the apostles out. 20 ‘Go! Stand in the temple courtyard,’ the angel said. ‘Tell the people all about this new life.’ 21 Early the next day they did as they had been told. They entered the temple courtyard. There they began to teach the people. The high priest and his companions arrived. They called the Sanhedrin together. The Sanhedrin was a gathering of all the elders of Israel. They sent for the apostles who were in jail. 22 The officers arrived at the jail. But they didn’t find the apostles there. So they went back and reported it. 23 ‘We found the jail locked up tight,’ they said. ‘The guards were standing at the doors. But when we opened the doors, we didn’t find anyone inside.’ 24 When the captain of the temple guard and the chief priests heard this report, they were bewildered. They wondered what would happen next. 25 Then someone came and said, ‘Look! The men you put in jail are standing in the temple courtyard. They are teaching the people.’ 26 So the captain went with his officers and brought the apostles back. But they didn’t use force. They were afraid the people would kill them by throwing stones at them. 27 They brought the apostles to the Sanhedrin. The high priest questioned them. 28 ‘We gave you clear orders not to teach in Jesus’ name,’ he said. ‘But you have filled Jerusalem with your teaching. You want to make us guilty of this man’s death.’ 29 Peter and the other apostles replied, ‘We must obey God instead of people! 30 You had Jesus killed by nailing him to a cross. But the God of our people raised Jesus from the dead. 31 Now Jesus is Prince and Saviour. God has proved this by giving Jesus a place of honour with him. He did it to turn Israel away from their sins and forgive them. 32 We are telling people about these things. And so is the Holy Spirit. God has given the Spirit to those who obey him.’ 33 When the leaders heard this, they became very angry. They wanted to put the apostles to death. 34 But a Pharisee named Gamaliel stood up in the Sanhedrin. He was a teacher of the law. He was honoured by all the people. He ordered the apostles to be taken outside for a little while. 35 Then Gamaliel spoke to the Sanhedrin. ‘Men of Israel,’ he said, ‘think carefully about what you plan to do to these men. 36 Some time ago Theudas appeared. He claimed he was really somebody. About 400 people followed him. But he was killed. All his followers were scattered. So they accomplished nothing. 37 After this, Judas from Galilee came along. This was in the days when the Romans made a list of all the people. Judas led a gang of men against the Romans. He too was killed. All his followers were scattered. 38 So let me give you some advice. Leave these men alone! Let them go! If their plans and actions only come from people, they will fail. 39 But if their plans come from God, you won’t be able to stop these men. You will only find yourselves fighting against God.’ 40 His speech won the leaders over. They called the apostles in and had them whipped. The leaders ordered them not to speak in Jesus’ name. Then they let the apostles go. 41 The apostles were full of joy as they left the Sanhedrin. They considered it an honour to suffer shame for the name of Jesus. 42 Every day they taught in the temple courtyards and from house to house. They never stopped telling people the good news that Jesus is the Messiah.