от Bulgarian Bible Society1Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,2които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; (Д А 23:6)3и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.4А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.5На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,6първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; (Лк 3:2)7и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?8Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски! (Лк 12:12)9ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,10то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.11Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; (Пс 117:2; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Лк 20:17; Рим 9:33; 1 Пет 2:6)12защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим. (Д А 10:43; Кол 1:14; Кол 1:20; 1 Сол 5:9; 1 Тим 2:5)13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. (Д А 5:40)19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; (Д А 5:29)20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? (Пс 2:1)26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, (Ис 61:1; Мт 26:3; Лк 1:35; Лк 4:18; Йн 10:36)28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. (Мт 26:24)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, (Д А 13:46)30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие. (Д А 16:26)32А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. (Д А 2:44)33Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.34Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото35и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.36Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,37който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.