от Bulgarian Bible Society1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, (Д А 5:41; 1 Кор 10:13)3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; (Рим 5:3; 1 Пет 1:7)4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде. (3 Цар 3:12; Пр 2:6)6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; (Мт 7:7; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 16:23)7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.9Униженият брат да се хвали със своята висота,10а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: (Йов 14:2; Пс 89:6; Пс 102:15; Ис 40:6; 1 Пет 1:24; Сир 14:18)11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът и олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. (Йов 5:17; Пр 3:11; 2 Тим 4:8; Евр 12:5)13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, (Лк 11:4)14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. (Рим 6:21; Рим 6:23)16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. (Чис 23:19; Ис 46:10; Мал 3:6; Йн 3:27)18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му. (Йн 1:13; Евр 12:23; 1 Пет 1:23)19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, (Пр 17:27; Екл 5:1; Екл 7:9; Сир 5:13)20защото човешкият гняв не върши Божия правда.21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемайте насаденото слово, което може да спаси душите ви. (Рим 1:16; Еф 4:22)22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. (Мт 7:21; Лк 11:28; Рим 2:13)23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. (Йн 13:17; 2 Кор 3:18)26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (Пс 33:14; 1 Пет 3:10)27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света. (Ис 1:16; Як 2:17)