от Bulgarian Bible Society1Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,2които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; (Д А 23:6)3и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.4А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.5На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,6първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; (Лк 3:2)7и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?8Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски! (Лк 12:12)9ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,10то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.11Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; (Пс 117:2; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Лк 20:17; Рим 9:33; 1 Пет 2:6)12защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим. (Д А 10:43; Кол 1:14; Кол 1:20; 1 Сол 5:9; 1 Тим 2:5)13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. (Д А 5:40)19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога; (Д А 5:29)20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? (Пс 2:1)26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, (Ис 61:1; Мт 26:3; Лк 1:35; Лк 4:18; Йн 10:36)28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. (Мт 26:24)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, (Д А 13:46)30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие. (Д А 16:26)32А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. (Д А 2:44)33Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.34Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото35и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.36Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,37който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
1Peter and John were speaking to the people. The priests, the captain of the temple guard, and the Sadducees came up to the apostles.2They were very upset by what the apostles were teaching the people. The apostles were saying that people can be raised from the dead. They said this can happen because Jesus rose from the dead.3So the temple authorities arrested Peter and John. It was already evening, so they put them in prison until the next day.4But many who heard the message believed. The number of men who believed grew to about 5,000.5The next day the rulers, the elders and the teachers of the law met in Jerusalem.6Annas, the high priest, was there. So were Caiaphas, John, Alexander and other people in the high priest’s family.7They had Peter and John brought to them. They wanted to question them. ‘By what power did you do this?’ they asked. ‘And through whose name?’8Peter was filled with the Holy Spirit. He said to them, ‘Rulers and elders of the people!9Are you asking us to explain our actions today? Do you want to know why we were kind to a man who couldn’t walk? Are you asking how he was healed?10Then listen to this, you and all the people of Israel! You nailed Jesus Christ of Nazareth to the cross. But God raised him from the dead. It is through Jesus’ name that this man stands healed in front of you.11Scripture says that Jesus is ‘ “the stone you builders did not accept. But it has become the most important stone of all.” (Пс 118:22)12You can’t be saved by believing in anyone else. God has given people no other name under heaven that will save them.’13The leaders saw how bold Peter and John were. They also realised that Peter and John were ordinary men with no training. This surprised the leaders. They realised that these men had been with Jesus.14The leaders could see the man who had been healed. He was standing there with them. So there was nothing they could say.15They ordered Peter and John to leave the Sanhedrin. Then they talked things over.16‘What can we do with these men?’ they asked. ‘Everyone living in Jerusalem knows they have performed an unusual miracle. We can’t say it didn’t happen.17We have to stop this thing. It must not spread any further among the people. We have to warn these men. They must never speak to anyone in Jesus’ name again.’18Once again the leaders called in Peter and John. They commanded them not to speak or teach at all in Jesus’ name.19But Peter and John replied, ‘Which is right from God’s point of view? Should we listen to you? Or should we listen to God? You be the judges!20There’s nothing else we can do. We have to speak about the things we’ve seen and heard.’21The leaders warned them again. Then they let them go. They couldn’t decide how to punish Peter and John. They knew that all the people were praising God for what had happened.22The man who had been healed by the miracle was over 40 years old.
The believers pray
23Peter and John were allowed to leave. They went back to their own people. They reported everything the chief priests and the elders had said to them.24The believers heard this. Then they raised their voices together in prayer to God. ‘Lord and King,’ they said, ‘you made the heavens, the earth and the sea. You made everything in them.25Long ago you spoke by the Holy Spirit. You spoke through the mouth of our father David, who served you. You said, ‘ “Why are the nations angry? Why do the people make useless plans?26The kings of the earth rise up. The rulers of the earth gather together against the Lord and against his anointed king.” (Пс 2:1; Пс 2:2)27In fact, Herod and Pontius Pilate met with the Gentiles in this city. They also met with the people of Israel. All of them made plans against your holy servant Jesus. He is the one you anointed.28They did what your power and purpose had already decided should happen.29Now, Lord, consider the bad things they say they are going to do. Help us to be very bold when we speak your word.30Stretch out your hand to heal. Do signs and wonders through the name of your holy servant Jesus.’31After they prayed, the place where they were meeting was shaken. They were all filled with the Holy Spirit. They were bold when they spoke God’s word.
The believers share what they own
32All the believers were agreed in heart and mind. They didn’t claim that anything they had was their own. Instead, they shared everything they owned.33With great power the apostles continued their teaching. They were telling people that the Lord Jesus had risen from the dead. And God’s grace was working powerfully in all of them.34So there were no needy people among them. From time to time, those who owned land or houses sold them. They brought the money from the sales.35They put it down at the apostles’ feet. It was then given out to anyone who needed it.36Joseph was a Levite from Cyprus. The apostles called him Barnabas. The name Barnabas means Son of Help.37Barnabas sold a field he owned. He brought the money from the sale. He put it down at the apostles’ feet.