от Bulgarian Bible Society1Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:2знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 13:1)3Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, (Пс 2:2; Йн 11:47)4и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; (Пс 40:8)5но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, (Мк 14:3; Йн 11:2; Йн 12:3)7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; (Вт 15:11)12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:4)15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. (Зах 11:13)16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.17А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? (Изх 12:6; Изх 12:15; Мк 14:12; Лк 22:7)18Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.19Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; (Лк 22:14)21и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; (Пс 40:10; Мк 14:18; Йн 13:21)22те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?23А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,24прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. (Пс 21:3; Ис 53:3)25А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.26И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. (Мк 14:22; Лк 22:19; 1 Кор 11:24)27И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;28защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. (Мт 20:28)29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.31Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“. (Зах 13:7; Мк 14:27; Йн 16:32)32А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. (Мт 28:16; Мк 14:28)33Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.34Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мк 14:30; Лк 22:34; Йн 13:38)35Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.36След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. (Мк 14:32; Лк 22:39)37И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. (Пс 114:3; Йн 12:27)38Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.39И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. (Мт 20:22; Йн 5:30; Фил 2:8; Евр 5:7)40И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?41Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.42Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.43А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.44И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.45След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;46ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.47И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:3)48А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.50А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.51И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.52Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; (Бит 9:6; Отк 13:10)53или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? (Ис 53:2)55Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.57А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54)58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.59А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, (Пс 26:12; Пс 34:11; Мк 14:55)60и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели61и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. (Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19)62И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? (Ис 53:7; Д А 8:33)64Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. (Пс 109:1; Мт 16:27; Йн 6:62; Д А 1:11; Рим 14:11; 1 Сол 4:16; Отк 1:7)65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!66Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.67Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6; Ис 53:3)68и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?69А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.70Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. (Мк 14:68)71А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.72А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.73Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.74Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. (Мк 14:72)75И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
1When Jesus had finished all these sayings, he said to his disciples,2“You know that after two days the Passover is coming, and the Son of Man will be delivered up to be crucified.” (Мт 20:18; Мт 26:24; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 6:4)3Then the chief priests and the elders of the people gathered in the palace of the high priest, whose name was Caiaphas, (Пс 2:2; Мт 26:57; Мт 26:58; Мт 26:69; Лк 3:2; Лк 11:21; Йн 11:47; Йн 11:49; Йн 18:13; Йн 18:15; Д А 4:6; Д А 4:27; Отк 11:2)4and plotted together in order to arrest Jesus by stealth and kill him. (Мт 21:46; Йн 11:53)5But they said, “Not during the feast, lest there be an uproar among the people.” (Мт 27:24)
Jesus Anointed at Bethany
6Now when Jesus was at Bethany in the house of Simon the leper,[1] (Мт 21:17; Мк 14:3; Лк 7:37; Йн 11:18; Йн 12:1)7a woman came up to him with an alabaster flask of very expensive ointment, and she poured it on his head as he reclined at table.8And when the disciples saw it, they were indignant, saying, “Why this waste?9For this could have been sold for a large sum and given to the poor.” (Йн 13:29)10But Jesus, aware of this, said to them, “Why do you trouble the woman? For she has done a beautiful thing to me. (Мт 16:8)11For you always have the poor with you, but you will not always have me. (Вт 15:11; Мт 9:15; Йн 7:33)12In pouring this ointment on my body, she has done it to prepare me for burial. (Йн 19:40)13Truly, I say to you, wherever this gospel is proclaimed in the whole world, what she has done will also be told in memory of her.” (Мт 24:14; Д А 10:4)
17Now on the first day of Unleavened Bread the disciples came to Jesus, saying, “Where will you have us prepare for you to eat the Passover?” (Изх 12:18; Мк 14:12; Лк 22:7)18He said, “Go into the city to a certain man and say to him, ‘The Teacher says, My time is at hand. I will keep the Passover at your house with my disciples.’” (Мт 26:45; Йн 7:6; Йн 7:8; Йн 7:30; Йн 8:20; Йн 11:28; Йн 13:1; Йн 17:1)19And the disciples did as Jesus had directed them, and they prepared the Passover.20When it was evening, he reclined at table with the twelve.[2] (Мк 14:17; Лк 22:14; Лк 22:21; Йн 13:21)21And as they were eating, he said, “Truly, I say to you, one of you will betray me.” (Йн 6:70)22And they were very sorrowful and began to say to him one after another, “Is it I, Lord?”23He answered, “He who has dipped his hand in the dish with me will betray me. (Йн 13:18)24The Son of Man goes as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of Man is betrayed! It would have been better for that man if he had not been born.” (Мт 18:7; Мт 26:54; Мт 26:56; Мк 9:12; Лк 18:31; Лк 24:25; Лк 24:46; Йн 17:12; Д А 17:2; Д А 26:22; 1 Кор 15:3; 1 Пет 1:10)25Judas, who would betray him, answered, “Is it I, Rabbi?” He said to him, “You have said so.” (Мт 26:49; Мт 26:64; Лк 22:70; Йн 1:38)
Institution of the Lord’s Supper
26Now as they were eating, Jesus took bread, and after blessing it broke it and gave it to the disciples, and said, “Take, eat; this is my body.” (Мт 14:19; Мк 14:22; Лк 22:18; Йн 6:53; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23)27And he took a cup, and when he had given thanks he gave it to them, saying, “Drink of it, all of you, (Мт 15:36)28for this is my blood of the[3] covenant, which is poured out for many for the forgiveness of sins. (Изх 24:8; Зах 9:11; Мт 20:28; Мт 26:26; Мк 1:4; Лк 1:77; Евр 13:20)29I tell you I will not drink again of this fruit of the vine until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.” (Мт 13:43)
Jesus Foretells Peter’s Denial
30And when they had sung a hymn, they went out to the Mount of Olives. (Мт 21:1; Мк 14:26; Лк 22:39; Йн 18:1)31Then Jesus said to them, “You will all fall away because of me this night. For it is written, ‘I will strike the shepherd, and the sheep of the flock will be scattered.’ (Зах 13:7; Йн 16:32)32But after I am raised up, I will go before you to Galilee.” (Мт 28:7; Мт 28:10; Мт 28:16; Мк 16:7)33Peter answered him, “Though they all fall away because of you, I will never fall away.” (Лк 22:31; Лк 22:33)34Jesus said to him, “Truly, I tell you, this very night, before the rooster crows, you will deny me three times.” (Мт 26:75; Лк 22:34; Йн 13:38)35Peter said to him, “Even if I must die with you, I will not deny you!” And all the disciples said the same. (Лк 22:33; Йн 13:37)
Jesus Prays in Gethsemane
36Then Jesus went with them to a place called Gethsemane, and he said to his disciples, “Sit here, while I go over there and pray.” (Мт 26:30; Мк 14:32; Лк 22:40)37And taking with him Peter and the two sons of Zebedee, he began to be sorrowful and troubled. (Мт 4:21; Мт 17:1)38Then he said to them, “My soul is very sorrowful, even to death; remain here, and watch[4] with me.” (Пс 42:5; Мт 24:42; Йн 12:27)39And going a little farther he fell on his face and prayed, saying, “My Father, if it be possible, let this cup pass from me; nevertheless, not as I will, but as you will.” (Мт 20:22; Мт 26:42; Йн 5:30; Йн 6:38; Фил 2:8; Евр 5:7)40And he came to the disciples and found them sleeping. And he said to Peter, “So, could you not watch with me one hour?41Watch and pray that you may not enter into temptation. The spirit indeed is willing, but the flesh is weak.” (Мт 6:13; Мт 26:38; 1 Пет 4:7)42Again, for the second time, he went away and prayed, “My Father, if this cannot pass unless I drink it, your will be done.” (Мт 6:10; Мт 26:39)43And again he came and found them sleeping, for their eyes were heavy. (Лк 9:32)44So, leaving them again, he went away and prayed for the third time, saying the same words again. (2 Кор 12:8)45Then he came to the disciples and said to them, “Sleep and take your rest later on.[5] See, the hour is at hand, and the Son of Man is betrayed into the hands of sinners. (Мт 17:22; Мт 20:18; Мт 26:18; Лк 22:53; Йн 12:23; Йн 12:27; Йн 13:1; Йн 17:1)46Rise, let us be going; see, my betrayer is at hand.”
Betrayal and Arrest of Jesus
47While he was still speaking, Judas came, one of the twelve, and with him a great crowd with swords and clubs, from the chief priests and the elders of the people. (Мт 26:14; Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:3; Д А 1:16)48Now the betrayer had given them a sign, saying, “The one I will kiss is the man; seize him.”49And he came up to Jesus at once and said, “Greetings, Rabbi!” And he kissed him. (Мт 26:25)50Jesus said to him, “Friend, do what you came to do.”[6] Then they came up and laid hands on Jesus and seized him. (Мт 20:13; Мт 22:12; Йн 13:27)51And behold, one of those who were with Jesus stretched out his hand and drew his sword and struck the servant[7] of the high priest and cut off his ear. (Лк 22:38)52Then Jesus said to him, “Put your sword back into its place. For all who take the sword will perish by the sword. (Бит 9:6; Ез 35:6; Отк 13:10)53Do you think that I cannot appeal to my Father, and he will at once send me more than twelve legions of angels? (4 Цар 6:17; Дан 7:10; Мт 4:11; Лк 8:30; Лк 22:43; Йн 10:18; Йн 18:36)54But how then should the Scriptures be fulfilled, that it must be so?” (Мт 1:22; Мт 26:24)55At that hour Jesus said to the crowds, “Have you come out as against a robber, with swords and clubs to capture me? Day after day I sat in the temple teaching, and you did not seize me. (Мт 4:23; Мт 21:23; Лк 2:46; Йн 8:2; Йн 18:20)56But all this has taken place that the Scriptures of the prophets might be fulfilled.” Then all the disciples left him and fled. (Пс 88:8; Пс 88:18; Мт 26:31; Мт 26:54; Йн 16:32)
Jesus Before Caiaphas and the Council
57Then those who had seized Jesus led him to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders had gathered. (Мт 26:3; Мк 14:53; Лк 22:54; Йн 18:12; Йн 18:19)58And Peter was following him at a distance, as far as the courtyard of the high priest, and going inside he sat with the guards to see the end. (Мт 26:57; Йн 7:32; Йн 18:3; Йн 18:15)59Now the chief priests and the whole council[8] were seeking false testimony against Jesus that they might put him to death, (Д А 6:11)60but they found none, though many false witnesses came forward. At last two came forward (Вт 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11)61and said, “This man said, ‘I am able to destroy the temple of God, and to rebuild it in three days.’” (Мт 27:40; Йн 2:19; Д А 6:14)62And the high priest stood up and said, “Have you no answer to make? What is it that these men testify against you?”[9]63But Jesus remained silent. And the high priest said to him, “I adjure you by the living God, tell us if you are the Christ, the Son of God.” (Лев 5:1; 1 Цар 14:24; 1 Цар 14:26; Ис 53:7; Мт 1:17; Мт 14:33; Мт 16:16; Мт 22:42; Мт 27:12; Мт 27:14; Мк 5:7; Лк 22:67; Йн 10:24; Йн 19:9)64Jesus said to him, “You have said so. But I tell you, from now on you will see the Son of Man seated at the right hand of Power and coming on the clouds of heaven.” (Пс 110:1; Мт 16:27; Мт 24:30; Мт 26:25; Мк 16:19; Евр 1:3)65Then the high priest tore his robes and said, “He has uttered blasphemy. What further witnesses do we need? You have now heard his blasphemy. (Чис 14:6; Мт 9:3; Йн 10:36; Д А 14:14)66What is your judgment?” They answered, “He deserves death.” (Лев 24:16)67Then they spit in his face and struck him. And some slapped him, (Ис 50:6; Мт 5:39; Мт 27:30; Мк 10:34; Лк 22:63; Йн 18:22; Д А 23:2)68saying, “Prophesy to us, you Christ! Who is it that struck you?” (Мт 26:63)
Peter Denies Jesus
69Now Peter was sitting outside in the courtyard. And a servant girl came up to him and said, “You also were with Jesus the Galilean.” (Мт 26:3; Мк 14:66; Лк 22:55; Йн 18:16; Йн 18:25)70But he denied it before them all, saying, “I do not know what you mean.”71And when he went out to the entrance, another servant girl saw him, and she said to the bystanders, “This man was with Jesus of Nazareth.” (Мт 2:23)72And again he denied it with an oath: “I do not know the man.”73After a little while the bystanders came up and said to Peter, “Certainly you too are one of them, for your accent betrays you.” (Съд 12:6)74Then he began to invoke a curse on himself and to swear, “I do not know the man.” And immediately the rooster crowed.75And Peter remembered the saying of Jesus, “Before the rooster crows, you will deny me three times.” And he went out and wept bitterly. (Мт 26:34; Д А 3:13)