от Bulgarian Bible Society1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,3и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. (Бит 12:1; Неем 9:7)4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.6И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. (Бит 15:13; Изх 12:40; Гал 3:17)7Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.8И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:4; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:22)9Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, (Бит 37:28; Пс 104:17)10избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41)11Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.12А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. (Бит 42:1)13А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:4)14Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. (Бит 46:27)15Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33)16и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. (Бит 23:16; Бит 50:13; И Н 24:32)17И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7; Пс 104:24)18докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;19той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.20В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23)21А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. (Изх 2:5; Изх 2:10)22И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.23Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.24И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. (Изх 2:12)25Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.26На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ (Изх 2:13)27Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?28Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“29От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.30Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:2)31Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:32„Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.33А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.34Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.35Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. (Изх 3:10)36Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.37Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. (Вт 18:15; Д А 3:22)38Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, (Изх 19:3; Гал 3:19)39и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,40като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. (Изх 32:1)41И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.42А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? (Вт 4:19; Ер 19:13)43Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. (Ам 5:26)44Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. (Изх 25:40; Евр 8:5)45Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, (И Н 3:14)46който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. (2 Цар 7:2; Пс 131:3)47А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1)48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24)49„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1)50Нали Моята ръка направи всичко това?“51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. (Вт 9:13; Ер 6:10; Ез 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – (Мт 23:34; 1 Сол 2:15)53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. (Вт 33:2; Гал 3:19)54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, (Д А 6:5; Д А 6:10)56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, (Д А 22:20)59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! (Пс 30:6; Лк 23:46)60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34; 1 Кор 4:12)
1And the high priest said, “Are these things so?”2And Stephen said: “Brothers and fathers, hear me. The God of glory appeared to our father Abraham when he was in Mesopotamia, before he lived in Haran, (Бит 11:31; Бит 15:7; И Н 24:3; Неем 9:7; Пс 29:3; Д А 22:1; 1 Кор 2:8; Як 2:1)3and said to him, ‘Go out from your land and from your kindred and go into the land that I will show you.’ (Бит 12:1)4Then he went out from the land of the Chaldeans and lived in Haran. And after his father died, God removed him from there into this land in which you are now living. (Бит 11:32; Бит 12:4; Д А 7:2)5Yet he gave him no inheritance in it, not even a foot’s length, but promised to give it to him as a possession and to his offspring after him, though he had no child. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:3; Бит 15:18; Бит 17:8; Бит 18:10; Бит 48:4; Евр 11:8)6And God spoke to this effect—that his offspring would be sojourners in a land belonging to others, who would enslave them and afflict them four hundred years. (Бит 15:13; Изх 2:22; Изх 12:40; Д А 7:17; Евр 11:9)7‘But I will judge the nation that they serve,’ said God, ‘and after that they shall come out and worship me in this place.’ (Изх 3:12; Ер 25:12; Ер 30:20)8And he gave him the covenant of circumcision. And so Abraham became the father of Isaac, and circumcised him on the eighth day, and Isaac became the father of Jacob, and Jacob of the twelve patriarchs. (Бит 17:9; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 30:5; Бит 35:18; Бит 35:23; Лк 1:59)9“And the patriarchs, jealous of Joseph, sold him into Egypt; but God was with him (Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21; Бит 39:23; Бит 45:4; Пс 105:17)10and rescued him out of all his afflictions and gave him favor and wisdom before Pharaoh, king of Egypt, who made him ruler over Egypt and over all his household. (Бит 41:37; Бит 41:41; Бит 41:43; Бит 41:46; Бит 42:6; Пс 105:21)11Now there came a famine throughout all Egypt and Canaan, and great affliction, and our fathers could find no food. (Бит 41:54; Бит 42:5; Пс 105:16)12But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers on their first visit. (Бит 42:1)13And on the second visit Joseph made himself known to his brothers, and Joseph’s family became known to Pharaoh. (Бит 43:2; Бит 45:1; Бит 45:16)14And Joseph sent and summoned Jacob his father and all his kindred, seventy-five persons in all. (Бит 45:9; Бит 45:27; Бит 46:26; Изх 1:5; Вт 10:22)15And Jacob went down into Egypt, and he died, he and our fathers, (Бит 46:5; Бит 46:28; Бит 49:33; Изх 1:6; Пс 105:23)16and they were carried back to Shechem and laid in the tomb that Abraham had bought for a sum of silver from the sons of Hamor in Shechem. (Бит 23:16; Бит 33:19; Бит 50:25; Изх 13:19; И Н 24:32)17“But as the time of the promise drew near, which God had granted to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt (Изх 1:7; Изх 1:12; Пс 105:24; Д А 7:5; Д А 13:17)18until there arose over Egypt another king who did not know Joseph. (Изх 1:8)19He dealt shrewdly with our race and forced our fathers to expose their infants, so that they would not be kept alive. (Изх 1:9; Изх 1:16; Изх 1:22; Пс 105:25)20At this time Moses was born; and he was beautiful in God’s sight. And he was brought up for three months in his father’s house, (Изх 2:2; Евр 11:23)21and when he was exposed, Pharaoh’s daughter adopted him and brought him up as her own son. (Изх 2:3)22And Moses was instructed in all the wisdom of the Egyptians, and he was mighty in his words and deeds. (3 Цар 4:30; Ис 19:11; Дан 1:4; Дан 1:17; Лк 24:19)23“When he was forty years old, it came into his heart to visit his brothers, the children of Israel. (Изх 2:11)24And seeing one of them being wronged, he defended the oppressed man and avenged him by striking down the Egyptian.25He supposed that his brothers would understand that God was giving them salvation by his hand, but they did not understand.26And on the following day he appeared to them as they were quarreling and tried to reconcile them, saying, ‘Men, you are brothers. Why do you wrong each other?’ (Изх 2:13)27But the man who was wronging his neighbor thrust him aside, saying, ‘Who made you a ruler and a judge over us? (Лк 12:14; Д А 7:35)28Do you want to kill me as you killed the Egyptian yesterday?’29At this retort Moses fled and became an exile in the land of Midian, where he became the father of two sons. (Изх 2:15; Изх 2:22; Изх 18:3)30“Now when forty years had passed, an angel appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush. (Изх 3:1; Изх 3:2)31When Moses saw it, he was amazed at the sight, and as he drew near to look, there came the voice of the Lord:32‘I am the God of your fathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob.’ And Moses trembled and did not dare to look. (Изх 3:6)33Then the Lord said to him, ‘Take off the sandals from your feet, for the place where you are standing is holy ground. (Изх 3:5; И Н 5:15)34I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt, and have heard their groaning, and I have come down to deliver them. And now come, I will send you to Egypt.’ (Изх 2:24; Изх 3:7; Изх 3:8; Изх 3:10)35“This Moses, whom they rejected, saying, ‘Who made you a ruler and a judge?’—this man God sent as both ruler and redeemer by the hand of the angel who appeared to him in the bush. (Изх 3:2; Изх 14:19; Изх 23:20; Чис 20:16; Д А 7:27)36This man led them out, performing wonders and signs in Egypt and at the Red Sea and in the wilderness for forty years. (Изх 7:3; Изх 12:41; Изх 14:21; Изх 14:27; Изх 16:1; Изх 16:35; Изх 17:1; Изх 33:1; Чис 14:33; Пс 78:15; Пс 78:43; Пс 78:53; Пс 95:10; Пс 105:27; Пс 106:9; Д А 7:42; Д А 13:18; Евр 3:9; Евр 3:17; Евр 8:9)37This is the Moses who said to the Israelites, ‘God will raise up for you a prophet like me from your brothers.’ (Вт 18:15; Д А 3:22)38This is the one who was in the congregation in the wilderness with the angel who spoke to him at Mount Sinai, and with our fathers. He received living oracles to give to us. (Изх 19:3; Изх 19:17; Вт 5:27; Вт 5:31; Вт 32:47; Вт 33:4; Ис 63:9; Йн 1:17; Д А 7:53; Рим 3:2; Евр 5:12; 1 Пет 4:11)39Our fathers refused to obey him, but thrust him aside, and in their hearts they turned to Egypt, (Изх 16:3; Чис 11:4; Чис 14:3; Ез 20:8; Ез 20:24)40saying to Aaron, ‘Make for us gods who will go before us. As for this Moses who led us out from the land of Egypt, we do not know what has become of him.’ (Изх 32:1; Изх 32:23)41And they made a calf in those days, and offered a sacrifice to the idol and were rejoicing in the works of their hands. (Изх 32:4; Изх 32:35; Вт 9:16; Пс 106:19; Ис 2:8; Ер 1:16; Ер 25:6; Ам 6:13)42But God turned away and gave them over to worship the host of heaven, as it is written in the book of the prophets: “‘Did you bring to me slain beasts and sacrifices, during the forty years in the wilderness, O house of Israel? (Вт 4:19; И Н 24:20; 4 Цар 17:16; 4 Цар 21:3; 4 Цар 23:5; Пс 81:12; Ис 63:10; Ер 19:13; Ез 20:39; Ам 5:25; Соф 1:5; Д А 7:36; Рим 1:28)43You took up the tent of Moloch and the star of your god Rephan, the images that you made to worship; and I will send you into exile beyond Babylon.’ (3 Цар 11:7)44“Our fathers had the tent of witness in the wilderness, just as he who spoke to Moses directed him to make it, according to the pattern that he had seen. (Изх 25:40; Изх 38:21; Отк 15:5)45Our fathers in turn brought it in with Joshua when they dispossessed the nations that God drove out before our fathers. So it was until the days of David, (Чис 32:5; Вт 32:49; И Н 3:10; И Н 3:14; И Н 23:9; И Н 24:18; 2 Цар 7:1; 2 Лет 20:7; Д А 13:19)46who found favor in the sight of God and asked to find a dwelling place for the God of Jacob.[1] (Бит 49:24; 1 Цар 16:1; 3 Цар 8:17; 1 Лет 22:7; Пс 89:19; Пс 132:5; Ис 49:26; Д А 13:22)47But it was Solomon who built a house for him. (2 Цар 7:13; 3 Цар 6:1; 3 Цар 8:20; 2 Лет 3:1)48Yet the Most High does not dwell in houses made by hands, as the prophet says, (3 Цар 8:27; 2 Лет 2:6; Д А 17:24)49“‘Heaven is my throne, and the earth is my footstool. What kind of house will you build for me, says the Lord, or what is the place of my rest? (Пс 11:4; Ис 66:1; Мт 5:34)50Did not my hand make all these things?’51“You stiff-necked people, uncircumcised in heart and ears, you always resist the Holy Spirit. As your fathers did, so do you. (Изх 32:9; Лев 26:41; Вт 10:16; Ер 6:10; Ер 9:26; Ез 44:7; Ез 44:9; Мал 3:7)52Which of the prophets did your fathers not persecute? And they killed those who announced beforehand the coming of the Righteous One, whom you have now betrayed and murdered, (3 Цар 19:10; 2 Лет 36:16; Ер 2:30; Мт 5:12; Мт 21:35; Мт 23:31; Мт 23:37; Д А 3:14; Д А 5:28)53you who received the law as delivered by angels and did not keep it.” (Вт 33:2; Йн 7:19; Д А 7:38; Гал 3:19; Евр 2:2)