от Bulgarian Bible Society1Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. (Бит 35:27; Бит 36:6; Евр 11:13)2Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.3Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.4Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко. (Д А 7:9)5И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.6Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:7ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.9Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.10Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?11Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. (Лк 2:19; Лк 2:51)12Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.13А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.14(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем. (Бит 23:2; 1 Цар 17:18)15И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?16Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?17И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13)18А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.19И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;20хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му. (Пс 40:8; Мт 21:38)21Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме. (Бит 42:22)22Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. (Бит 42:22)23Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,24и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода. (Зах 9:11)25И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет. (Бит 31:21; Ер 8:22; Ер 22:6)26Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? (Йов 16:18)27Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха28и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет. (Съд 8:26; Пс 104:17; Прем 10:13)29Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си, (Бит 44:13; Лев 10:6; Чис 14:6)30па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?31И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;32пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?33Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан. (Бит 44:28)34И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни. (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31; 3 Цар 20:32)35И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. (Бит 42:38; Тов 10:7)36А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите. (Бит 39:1; Пс 104:17)