от Bulgarian Bible Society1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? (Чис 30:3; Екл 5:3)4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.9Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и.11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. (Д А 2:43; Рим 5:19)13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, (Д А 2:47; Д А 11:21)15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. (Йн 6:68)21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. (Мт 27:25; Д А 2:22; Д А 3:13; Д А 4:18)29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. (Д А 4:19)30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. (Д А 3:15)31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. (Д А 2:33; Д А 4:12; 1 Йн 2:1)32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. (Йн 15:26; Д А 3:15)33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.34Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;35а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.36Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. (Д А 21:38)37След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. (Лк 2:2)38И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; (Мт 15:13)39ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. (Лк 21:15)40Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.41А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. (Мт 5:10; 2 Кор 6:10; 2 Кор 12:10; Евр 10:34; Як 1:2; 1 Пет 4:13)42И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
1But a man named Ananias, with his wife Sapphira, sold a piece of property,2and with his wife’s knowledge he kept back for himself some of the proceeds and brought only a part of it and laid it at the apostles’ feet. (Д А 4:35; Д А 4:37; Д А 5:3)3But Peter said, “Ananias, why has Satan filled your heart to lie to the Holy Spirit and to keep back for yourself part of the proceeds of the land? (Лк 22:3; Йн 13:2; Йн 13:27; Д А 5:2; Д А 5:4; Д А 5:9)4While it remained unsold, did it not remain your own? And after it was sold, was it not at your disposal? Why is it that you have contrived this deed in your heart? You have not lied to man but to God.” (Д А 5:3; Д А 5:9)5When Ananias heard these words, he fell down and breathed his last. And great fear came upon all who heard of it. (Ез 11:13; Д А 5:11)6The young men rose and wrapped him up and carried him out and buried him. (Ез 29:5; Йн 19:40; Д А 8:2)7After an interval of about three hours his wife came in, not knowing what had happened.8And Peter said to her, “Tell me whether you[1] sold the land for so much.” And she said, “Yes, for so much.”9But Peter said to her, “How is it that you have agreed together to test the Spirit of the Lord? Behold, the feet of those who have buried your husband are at the door, and they will carry you out.” (Д А 5:3; Д А 15:10; 1 Кор 10:9)10Immediately she fell down at his feet and breathed her last. When the young men came in they found her dead, and they carried her out and buried her beside her husband.11And great fear came upon the whole church and upon all who heard of these things. (Д А 5:5)
Many Signs and Wonders Done
12Now many signs and wonders were regularly done among the people by the hands of the apostles. And they were all together in Solomon’s Portico. (Мк 16:20; Йн 10:23; Д А 1:14; Д А 2:43; Д А 3:11; Д А 4:30; Д А 14:3; Д А 19:11; Рим 15:19; 2 Кор 12:12; Евр 2:4)13None of the rest dared join them, but the people held them in high esteem. (Д А 2:47; Д А 4:21; Д А 5:26)14And more than ever believers were added to the Lord, multitudes of both men and women, (Д А 6:1)15so that they even carried out the sick into the streets and laid them on cots and mats, that as Peter came by at least his shadow might fall on some of them. (4 Цар 4:29; Мт 14:36; Мк 6:55; Д А 19:12)16The people also gathered from the towns around Jerusalem, bringing the sick and those afflicted with unclean spirits, and they were all healed. (Мк 16:17)
The Apostles Arrested and Freed
17But the high priest rose up, and all who were with him (that is, the party of the Sadducees), and filled with jealousy (Мт 22:23; Д А 7:9; Д А 13:45; Д А 17:5; Як 3:14; Як 3:16)18they arrested the apostles and put them in the public prison. (Лк 21:12)19But during the night an angel of the Lord opened the prison doors and brought them out, and said, (Д А 8:26; Д А 12:10; Д А 16:26)20“Go and stand in the temple and speak to the people all the words of this Life.” (Йн 6:63; Йн 6:68; Д А 3:15; Д А 11:18; Д А 13:46; Д А 22:4; Д А 28:28; Фил 2:16)21And when they heard this, they entered the temple at daybreak and began to teach. Now when the high priest came, and those who were with him, they called together the council, all the senate of the people of Israel, and sent to the prison to have them brought. (Йн 8:2; Д А 5:25; Д А 5:42)22But when the officers came, they did not find them in the prison, so they returned and reported,23“We found the prison securely locked and the guards standing at the doors, but when we opened them we found no one inside.”24Now when the captain of the temple and the chief priests heard these words, they were greatly perplexed about them, wondering what this would come to. (Д А 4:1; Д А 5:26)25And someone came and told them, “Look! The men whom you put in prison are standing in the temple and teaching the people.” (Д А 5:21)26Then the captain with the officers went and brought them, but not by force, for they were afraid of being stoned by the people. (Д А 4:21; Д А 5:13; Д А 5:24)27And when they had brought them, they set them before the council. And the high priest questioned them,28saying, “We strictly charged you not to teach in this name, yet here you have filled Jerusalem with your teaching, and you intend to bring this man’s blood upon us.” (Мт 27:25; Д А 2:23; Д А 2:36; Д А 3:15; Д А 4:10; Д А 4:18; Д А 7:52)29But Peter and the apostles answered, “We must obey God rather than men. (Д А 4:19)30The God of our fathers raised Jesus, whom you killed by hanging him on a tree. (Лк 24:20; Д А 2:24; Д А 3:13; Д А 10:39; Д А 13:29; Гал 3:13; 1 Пет 2:24)31God exalted him at his right hand as Leader and Savior, to give repentance to Israel and forgiveness of sins. (Лк 2:11; Лк 5:32; Лк 24:47; Д А 2:33; Д А 3:15; Д А 11:18; Рим 2:4; 2 Тим 2:25)32And we are witnesses to these things, and so is the Holy Spirit, whom God has given to those who obey him.” (Лк 24:48; Йн 15:26; Д А 2:4; Д А 15:28; Евр 2:4; 1 Йн 5:7)33When they heard this, they were enraged and wanted to kill them. (Д А 2:37; Д А 7:54)34But a Pharisee in the council named Gamaliel, a teacher of the law held in honor by all the people, stood up and gave orders to put the men outside for a little while. (Лк 5:17; Д А 22:3)35And he said to them, “Men of Israel, take care what you are about to do with these men.36For before these days Theudas rose up, claiming to be somebody, and a number of men, about four hundred, joined him. He was killed, and all who followed him were dispersed and came to nothing. (Д А 8:9; Д А 21:38; Гал 2:6; Гал 6:3)37After him Judas the Galilean rose up in the days of the census and drew away some of the people after him. He too perished, and all who followed him were scattered. (Лк 2:2)38So in the present case I tell you, keep away from these men and let them alone, for if this plan or this undertaking is of man, it will fail; (П Ер 3:37)39but if it is of God, you will not be able to overthrow them. You might even be found opposing God!” So they took his advice, (2 Лет 13:12; Пр 21:30; Ис 8:9; Наум 1:9; Д А 11:17)40and when they had called in the apostles, they beat them and charged them not to speak in the name of Jesus, and let them go. (Мк 13:9; Лк 23:16; Д А 4:18; Д А 22:19)41Then they left the presence of the council, rejoicing that they were counted worthy to suffer dishonor for the name. (Лев 24:11; Лев 24:16; Мт 5:12; Йн 15:21; Д А 9:16; Д А 21:13; Рим 1:5; Фил 2:9; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16; 3 Йн 1:7)42And every day, in the temple and from house to house, they did not cease teaching and preaching that the Christ is Jesus. (Д А 2:46; Д А 8:35; Д А 11:20; Д А 17:18; Д А 18:5)