от Bulgarian Bible Society1Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион. (2 Лет 5:2)2И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец. (Лев 23:34; Вт 16:13; 2 Лет 7:9)3Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега (Чис 4:15)4и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити. (2 Лет 5:5)5А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им. (2 Лет 5:6)6Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите. (Изх 25:18; 2 Лет 5:7)7Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.8Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и до днес.9В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя. (Вт 10:5; Евр 9:4)10Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен. (Изх 40:34)11И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен. (Изх 16:10)12Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла; (2 Лет 6:1)13съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.14И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни цялото събрание израилтяни стоеше – (2 Лет 6:3)15и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:16от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля. (4 Цар 21:4; 2 Лет 6:5)17Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев; (2 Цар 7:2)18но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;19обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, – той ще съгради храм на името Ми. (2 Цар 7:5)20И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев; (2 Цар 7:12)21и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето (2 Лет 6:12; 2 Мак 2:8)23и рече: Господи, Боже Израилев! Няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.24Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си. (2 Лет 6:15)25И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:16)26И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща! (2 Цар 7:28)27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); (2 Лет 6:18; Ис 66:1; Ер 23:24)28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. (Вт 12:11; 3 Цар 9:3; 4 Цар 21:4)30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.31Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм, (2 Лет 6:22)32тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му. (Вт 25:1; 2 Лет 6:23; Ез 9:10)33Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, – (2 Лет 6:24)34чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.35Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, – (Вт 11:7; 2 Лет 6:26)36чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие. (2 Лет 6:27; Пс 85:11; Пр 9:6)37Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, – (Лев 26:16)38при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,39чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове; (1 Цар 16:7; 2 Лет 6:30; Пс 7:10)40за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.41Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, – (Вт 3:24; 2 Лет 6:32; Д А 8:27)42защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, – дойде и се помоли в тоя храм,43чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име. (Ис 56:7; Мт 21:13)44Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име, (2 Лет 6:34)45тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно. (2 Лет 6:35)46Кога съгрешат пред Тебе, – защото няма човек, който да не греши, – и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка; (Пр 20:9; Екл 7:20; 1 Йн 1:8)47и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: „съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме“;48и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, – (Вт 30:2; 2 Лет 6:37; Ез 8:16)49тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;50и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях: (Неем 2:2; Пр 16:7; Ер 42:12)51защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ. (Вт 4:20)52Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават, (2 Лет 6:40; Пс 120:4)53защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи! (Изх 19:5)54След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето. (2 Лет 7:1)55И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:56благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея; (Вт 12:10; И Н 21:45; И Н 23:14)57нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща, (Пс 9:11)58скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни. (Пс 118:112; Пс 140:4)59И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден, (Пс 147:8)60та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него. (Ис 41:4; Ис 43:10; Ер 3:23)61Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.62Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу. (2 Лет 7:4)63Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу. (2 Лет 7:5)64В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви. (2 Лет 4:1; 2 Лет 7:7)65Така Соломон прави празник, и цял Израил с него – събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена. (Лев 23:34; Чис 34:5; Чис 34:8; 2 Лет 7:8)66В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля. (2 Лет 7:10)
1Тогава Соломон събра при себе си в Йерусалим израилските старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион. (2 Цар 5:7; 2 Цар 5:9; 2 Цар 6:12; 2 Цар 6:16; 2 Цар 6:17; 2 Лет 5:2)2И така, всички израилски мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец. (Лев 23:34; 2 Лет 7:8)3А когато дойдоха всички израилски старейшини, свещениците вдигнаха ковчега. (Чис 4:15; Вт 31:9; И Н 3:3; И Н 3:6; 1 Лет 15:14; 1 Лет 15:15)4Те занесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха. (3 Цар 3:4; 2 Лет 1:3)5А цар Соломон и цялото израилско общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят. (2 Цар 6:13)6Така свещениците внесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите. (Изх 26:33; Изх 26:34; 2 Цар 6:17; 3 Цар 6:19; 3 Цар 6:27)7Защото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.8И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес. (Изх 25:14; Изх 25:15)9В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където ГОСПОД сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от египетската земя. (Изх 25:21; Изх 34:27; Изх 34:28; Изх 40:20; Вт 4:13; Вт 10:2; Вт 10:5; 3 Цар 8:21; Евр 9:4)10А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом, (Изх 40:34; Изх 40:35; 2 Лет 5:13; 2 Лет 5:14; 2 Лет 7:2)11така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото ГОСПОДНЯТА слава изпълни ГОСПОДНИЯ дом.12Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак. (Лев 16:2; 2 Лет 6:1; Пс 18:11; Пс 97:2)13Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. (2 Цар 7:13; Пс 132:14)
Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма
14После царят обърна лицето си и благослови цялото израилско общество, докато цялото израилско общество стоеше на крака: (2 Цар 6:18)15Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид: (2 Цар 7:5; 2 Цар 7:25; Лк 1:68)16От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах измежду всички израилски племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил. (Вт 12:11; 1 Цар 16:1; 2 Цар 7:6; 2 Цар 7:8; 3 Цар 8:29; 1 Лет 28:4; 2 Лет 6:5)17Баща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (2 Цар 7:2; 1 Лет 17:1)18Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти. (2 Лет 6:8; 2 Лет 6:9)19Ти обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми. (2 Цар 7:5; 2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 3 Цар 5:3; 3 Цар 5:5)20И така, ГОСПОД изпълни словото, което говори. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на израилския престол, както говори ГОСПОД, построих дома за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (1 Лет 28:5; 1 Лет 28:6)21И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който ГОСПОД сключи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя. (Вт 31:26; 3 Цар 8:9)22Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ жертвеник пред цялото израилско общество и като протегна ръцете си към небето, каза: (Изх 9:33; 2 Лет 6:12; Езд 9:5; Ис 1:15)23ГОСПОДИ, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце. (Бит 17:1; Изх 15:11; Вт 7:9; 2 Цар 7:22; 3 Цар 3:6; 4 Цар 20:3; Неем 1:5; Дан 9:4)24Ти си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал – да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.25Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на израилския престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:16; 3 Цар 2:4)26И така, сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид. (2 Цар 7:25)27Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих! (2 Лет 2:6; Ис 66:1; Ер 23:24; Д А 7:49; Д А 17:24; 2 Кор 12:2)28Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.29Нека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място. (Вт 12:11)30Слушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място – да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив. (2 Лет 20:9; Неем 1:6)31Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом, (Изх 22:11)32тогава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му. (Вт 25:1)33Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом, (Лев 26:17; Лев 26:39; Лев 26:40; Вт 28:25; Неем 1:9)34тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.35Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш, (Лев 26:19; Вт 28:23)36тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си. (1 Цар 12:23; Пс 25:4; Пс 27:11; Пс 94:12; Пс 143:8)37Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, – (Лев 26:16; Лев 26:25; Лев 26:26; Вт 28:21; Вт 28:22; Вт 28:27; Вт 28:38; Вт 28:42; Вт 28:52; 2 Лет 20:9)38тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,39Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род), (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 11:4; Ер 17:10; Д А 1:24)40за да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни. (Пс 130:4)41Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна заради Твоето име42(защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом, (Вт 3:24)43Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих. (1 Цар 17:46; 4 Цар 19:19; Пс 67:2; Пс 102:15)44Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на ГОСПОДА, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,45тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.46Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо, (Лев 26:34; Лев 26:44; Вт 28:36; Вт 28:64; 2 Лет 6:36; Пр 20:9; Екл 7:20; Як 3:2; 1 Йн 1:8; 1 Йн 1:10)47все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда, (Лев 26:40; Неем 1:6; Пс 106:6; Дан 9:5)48и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, (Ер 29:12; Дан 6:10)49тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им50и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост; (Езд 7:6; Пс 106:46)51защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ. (Вт 4:20; Вт 9:29; Неем 1:10; Ер 11:4)52И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;53защото Ти, Господи ЙЕХОВА, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говори чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет. (Изх 19:5; Вт 9:26; Вт 9:29; Вт 14:2)54След като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към ГОСПОДА, стана отпред ГОСПОДНИЯ жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.55И застана и благослови цялото израилско общество, като каза: (2 Цар 6:18)56Благословен да бъде ГОСПОД, Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей. (Вт 12:10; И Н 21:45; И Н 23:14)57Дано ГОСПОД, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли! (Вт 31:6; И Н 1:5)58Да преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни! (Пс 119:36)59И тези думи, с които се помолих на ГОСПОДА, нека бъдат денем и нощем близо до ГОСПОДА, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда,60така че всички племена на света да познаят, че ЙЕХОВА е Бог и няма друг. (Вт 4:35; Вт 4:39; И Н 4:24; 1 Цар 17:46; 4 Цар 19:19)61И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо ГОСПОДА, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес. (3 Цар 11:4; 3 Цар 15:3; 3 Цар 15:14; 4 Цар 20:3)62Тогава царят заедно с целия Израил принесоха жертви пред ГОСПОДА. (2 Лет 7:4)63За мирни жертви, които принесе на ГОСПОДА, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израилтяни осветиха ГОСПОДНИЯ дом.64В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на ГОСПОДНИЯ дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред ГОСПОДА, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. (2 Лет 4:1; 2 Лет 7:7)65По този начин Соломон заедно с целия Израил – голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до египетския поток – спазваха в онова време празника пред ГОСПОДА, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни. (Бит 15:18; Лев 23:34; Чис 31:5; Чис 34:8; И Н 13:5; Съд 3:3; 3 Цар 8:2; 4 Цар 14:25; 2 Лет 7:8)66А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил. (2 Лет 7:9; 2 Лет 7:10)