2 Царе 6:13 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Пренасяне на Божия ковчег на Завета в Йерусалим

1 След това Давид пак събра всички отбрани мъже от Израил на брой тридесет хиляди души. 2 И Давид тръгна от Ваала Юдова и отиде заедно с целия народ, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с името на ГОСПОДА на Силите, Който обитава между херувимите. (1 Цар 4:4; 1 Лет 13:5; 1 Лет 13:6; Пс 80:1)

1 Цар 4:41 Лет 13:51 Лет 13:6Пс 80:1

3 Положиха Божия ковчег на една нова кола и го взеха от Авинадавовата къща, която беше на хълма. А Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег, (Чис 7:9; 1 Цар 6:7) 4 като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него. (1 Цар 7:1) 5 А Давид и целият израилски дом свиреха пред ГОСПОДА с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, псалтири, тъпанчета, цитри и кимвали. 6 Когато стигнаха до Нахоновия харман, Оза протегна ръката си към Божия ковчег и го хвана; защото воловете го раздрусаха. (Чис 4:15; 1 Лет 13:9) 7 Тогава ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против Оза и Бог го порази за грешката му; и той умря там, при Божия ковчег. (1 Цар 6:19) 8 А Давид се наскърби затова, че ГОСПОД нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза^[1], както се нарича и до днес. 9 В онзи ден Давид се уплаши от ГОСПОДА и каза: Как ще дойде ГОСПОДНИЯТ ковчег при мене? (Пс 119:120; Лк 5:8; Лк 5:9)

Пс 119:120Лк 5:8Лк 5:9

10 Затова Давид отказа да премести ГОСПОДНИЯ ковчег при себе си в Давидовия град и го отклони в къщата на гетеца Овид-едом. (1 Лет 13:13) 11 ГОСПОДНИЯТ ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца. И ГОСПОД благослови Овид-едом и целия му дом. (Бит 30:27; Бит 39:5; 1 Лет 13:14)

Бит 30:27Бит 39:51 Лет 13:14

12 И така, известиха на цар Давид, че ГОСПОД е благословил дома на Овид-едом и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде и пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едом в Давидовия град. (1 Лет 15:25) 13 И когато тези, които носеха ГОСПОДНИЯ ковчег, преминаха шест крачки, той пожертва говеда и угоени телета. (Чис 4:15; И Н 3:3; 3 Цар 8:5; 1 Лет 15:2; 1 Лет 15:15; 1 Лет 26:1)

Чис 4:15И Н 3:33 Цар 8:51 Лет 15:21 Лет 15:151 Лет 26:1

14 А Давид танцуваше пред ГОСПОДА с всичката си сила и беше препасан с ленен ефод. (Изх 15:20; 1 Цар 2:18; 1 Лет 15:27; Пс 30:11)

Изх 15:201 Цар 2:181 Лет 15:27Пс 30:11

15 Така Давид и целият израилски дом пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег с възклицание и тръбен звук. (1 Лет 15:28) 16 А когато ГОСПОДНИЯТ ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред ГОСПОДА, го презря в сърцето си. (1 Лет 15:29) 17 Донесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него. А Давид принесе всеизгаряния и мирни приноси пред ГОСПОДА. (3 Цар 8:5; 3 Цар 8:62; 3 Цар 8:63; 1 Лет 15:1; 1 Лет 16:1; Пс 132:8)

3 Цар 8:53 Цар 8:623 Цар 8:631 Лет 15:11 Лет 16:1Пс 132:8

18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните приноси, благослови народа в името на ГОСПОДА на Силите. (3 Цар 8:55; 1 Лет 16:2) 19 Той раздаде на целия народ, т. е. на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб, по една мяра вино и по един наниз сухо грозде. Тогава целият народ си отиде, всеки в къщата си. (1 Лет 16:3) 20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне и каза: Колко славен беше днес израилският цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек! (Съд 9:4; 1 Цар 19:24; 2 Цар 6:14; 2 Цар 6:16; Пс 30:1)

Съд 9:41 Цар 19:242 Цар 6:142 Цар 6:16Пс 30:1

21 А Давид отговори на Михала: Пред ГОСПОДА, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над ГОСПОДНИЯ народ, над Израил – да! – пред ГОСПОДА танцувах. (1 Цар 13:14; 1 Цар 15:28) 22 И ще се унижа още повече и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говориш, от тях ще бъда почитан. 23 Затова Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си.