от Bulgarian Bible Society1Известиха на Давида и рекоха: ето, филистимци нападнаха на Кеил и разграбват гумната. (И Н 15:44)2И Давид попита Господа, думайки: да отида ли, и ще поразя ли тия филистимци? И отговори Господ на Давида: иди, ти ще поразиш филистимци и ще спасиш Кеил. (2 Цар 2:1; 2 Цар 5:19)3Но ония, които бяха с Давида, му рекоха: ето, ние се боим тук в Иудея, та как ще отидем в Кеил против филистимските пълчища? (Ние ще паднем в плен у филистимците.)4Тогава Давид пак попита Господа, и му отговори Господ и рече: стани и иди в Кеил, защото Аз ще предам филистимци в твои ръце.5И Давид отиде с людете си в Кеил, би се с филистимци, откара техния добитък и им нанесе голямо поражение, и Давид избави жителите на Кеил.6Когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давида (и отиде с него) в Кеил, той бе донесъл със себе си и ефод. (Изх 28:6)7Обадиха на Саула, че Давид е дошъл в Кеил, и Саул рече: Бог го предаде в ръцете ми, защото той се затвори, като влезе в град, който има порти и завори.8И свика Саул целия народ на война, за да отиде срещу Кеил, да обсади Давида и людете му.9Когато Давид узна, че Саул е намислил лошо против него, рече на свещеник Авиатара: донеси ефода (Господен). (1 Цар 30:7)10И Давид рече: Господи, Боже Израилев! Твоят раб чу, че Саул иска да дойде в Кеил, да съсипе града заради мене.11Ще ме предадат ли кеилци в ръцете му? И ще дойде ли тук Саул, както чу твоят раб? Господи, Боже Израилев, яви на раба си. И рече Господ: ще дойде.12И Давид рече: ще предадат ли кеилци мене и моите люде в Саулови ръце? И Господ рече: ще предадат.13Тогава стана Давид и людете му, около шестстотин души, излязоха от Кеил и отидоха, накъдето можеха. А на Саула обадиха, че Давид побягнал от Кеил, и тогава той отмени похода.14А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му. (1 Цар 22:4)15И Давид видя, че Саул е излязъл да търси душата му; Давид беше тогава в пустиня Зиф, в гората.16И Сауловият син Ионатан стана, дойде при Давида в гората и го укрепи с надежда на Бога,17и му рече: не бой се, защото ръката на баща ми Саула няма да те намери, и ти ще царуваш над Израиля, аз пък ще бъда втори след тебе; и Саул, баща ми, знае това. (1 Цар 15:28)18Тогава сключиха помежду си завет пред лицето на Господа; и Давид остана в гората, а Ионатан отиде у дома си.19И дойдоха зифци при Саула в Гива и казаха: ето, Давид се крие у нас по непристъпни места, в гората, на хълм Хахил, надясно от Иесимон. (1 Цар 26:1; Пс 53:2)20Затова, ако ти желае душата, царю, дойди; а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.21И рече Саул: да ви благослови Господ, че сте ме пожалили;22идете, удостоверете се още, разузнайте и обгледайте мястото му, дето ще е ногата му, и кой го е видял там, понеже ми казват, че той е много хитър;23и обгледайте и разузнайте за всички убежища, в които се той крие, и се върнете при мене с вярно известие, тогава аз ще отида с вас; и ако той е в тая земя, ще го търся по всички Иудини воеводства.24И станаха и отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и людете му бяха в пустиня Маон, в равнината, надясно от Иесимон. (2 Цар 22:19)25И отиде Саул с людете си да го търси. Но обадиха на Давида за това, и той слезе при скалата и оставаше в пустиня Маон. Саул чу и се впусна след Давида в пустиня Маон. (И Н 15:55)26Саул вървеше по едната страна на планината, а Давид с людете си беше на другата страна на планината. И когато Давид бързаше да отмине от Саула, а Саул с людете си отиваше да заобиколи Давида и людете му, за да ги улови,27тогава дойде при Саула вестител и каза: побързай и дойди, понеже филистимци нападнаха страната.28И върна се Саул от преследването на Давида и отиде против филистимци; затова и нарекоха това място: Села-Хамахлекот[1].
1След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите. (И Н 15:44)2Затова Давид се допита до ГОСПОДА: Да ида ли да нападна тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила. (1 Цар 23:4; 1 Цар 23:6; 1 Цар 23:9; 1 Цар 30:8; 2 Цар 5:19; 2 Цар 5:23)3А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!4Затова Давид пак се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.5Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави кеилските жители.6А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си. (1 Цар 22:20)7И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.8Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.9Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода. (Чис 27:21; 1 Цар 30:7)10Давид каза още: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене. (1 Цар 22:19)11Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И ГОСПОД отговори: Ще слезе.12Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И ГОСПОД отговори: Ще ви предадат.13Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха, където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си. (1 Цар 22:2; 1 Цар 25:13)
Странстване на Давид
14А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. (И Н 15:55; Пс 11:1; Пс 54:3; Пс 54:4)15И така, Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.16Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.17Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това. (1 Цар 24:20)18И те двамата сключиха завет пред ГОСПОДА; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си. (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:16; 1 Цар 20:42; 2 Цар 21:7)19Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон? (1 Цар 26:1; Пс 54:1)20Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти. (Пс 54:3)21Саул отвърна: Да сте благословени от ГОСПОДА, защото ме пожалихте.22Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.23И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.24И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон. (И Н 15:55; 1 Цар 25:2)25И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.26Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат. (Пс 17:9; Пс 31:22)27Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята. (4 Цар 19:9)28Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот[1].