от Bulgarian Bible Society1И Давид излезе ттам побягна в Адоламската пещера, и чуха братята му и целият му бащин дом и дойдоха там при него. (2 Цар 23:13; Пс 141:1)2Събраха се при него всички притеснени, всички длъжници и всички душевно огорчени, и той им стана началник; и с него бяха около четиристотин души. (Съд 11:3)3Оттам Давид отиде в Масифа Моавска и рече на моавския цар: нека баща ми и майка ми останат при вас, докле узная, какво ще направи Бог с мене. (Съд 10:17)4И доведе ги при моавския цар, и те живееха при него през всичкото време, докле Давид беше в онова убежище. (2 Цар 23:14)5Но пророк Гад рече на Давида: не оставай в това убежище, а върви, иди в земята Иудина. И Давид замина и отиде в гора Херет. (Пс 62:1)6Саул чу, че Давид се появил с людете, които бяха с него. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма, с копие в ръка, и обиколен от всичките си слуги.7И рече Саул на слугите си. които го заобикаляха: чуйте, Вениаминови синове! Нима Иесеевият син ще даде на всинца ви ниви и лозя и всинца ви ще постави за хилядоначалници и стотници,8та всички сте се сговорили против мене, и никой не ми обади, когато син ми се сприятелил със сина Иесеев, и никой от вас не ме пожали и не ми обади, че син ми е подстрекнал против мене моя раб да ми кове примки, както се вижда сега?9Идумеецът Доик, който стоеше със Сауловите слуги, отговори и рече: аз видях, как Иесеевият син дохожда в Номва при Ахимелеха, син на Ахитува, (1 Цар 21:1; Пс 51:2)10и тоя попита за него Господа, даде му храна, даде му и меча на филистимеца Голиата. (1 Цар 21:6; 1 Цар 21:9)11Царят изпрати да повикат свещеник Ахимелеха, син Ахитувов, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Номва. И те всички дойдоха при царя. (Пс 56:1)12И Саул рече: чуй, сине Ахитувов! Тоя отговори: ето ме, господарю.13И Саул го попита: защо сте се наговорили против мене, ти и Иесеевият син, та си дал хлябове и меч и си питал за него Бога, за да въстане против мене и да ми кове примки, както се вижда сега?14Ахимелех отговори на царя и рече: кой от всички твои раби е тъй верен като Давида? Той е и зет царев, и изпълнител на твоите заповеди, и почитан в дома ти.15Сега ли пръв път питам Бога за него? Не, не обвинявай в това, царю, раба си и целия ми бащин дом, защото в цялата тази работа твоят раб не знае нищо, нито малко, нито голямо.16И царят рече: Ахимелехе, ти трябва да умреш, ти и целият ти бащин дом. (1 Цар 2:31)17И царят рече на телохранителите, които стояха при него: идете, убийте свещениците Господни, защото и тяхната ръка е с Давида, и те знаеха, че той е избягал, а ми не обадиха. Но царските слуги не искаха да вдигнат ръце, за да убият свещениците Господни.18И царят рече на Доика: иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците, и уби в оня ден осемдесет и пет[1] мъже, които носеха ленен ефод;19порази с меч и Номва, свещенически град; уби с меч мъже и жени, момчета и кърмачета, волове, осли и овци.20Спаси се само един от синовете на Ахимелеха, Ахитувов син, на име Авиатар, и побягна при Давида. (2 Цар 15:29; 3 Цар 2:26)21Авиатар разказа на Давида, че Саул изби свещениците Господни. (Мт 14:12)22И Давид рече на Авиатара: аз знаех оня ден, когато там беше идумеецът Доик, че той бездруго ще обади на Саула; аз съм виновен за всички души от бащиния ти дом.23Остани при мене, не бой се, защото който ще търси моята душа, ще търси и твоята душа; ти ще бъдеш у мене под закрила.
1Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И братята му, и целият му бащин дом, когато разбраха за това, слязоха там при него. (2 Цар 23:13; Пс 57:1; Пс 142:1)2И всички, които бяха в утеснение, всички длъжници и всички огорчени се събраха при него и той им стана предводител. С него имаше около четиристотин мъже. (Съд 11:3)3Оттам Давид отиде в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.4И ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.5А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и навлезе в дъбравата Арет. (2 Цар 24:11; 1 Лет 21:9; 2 Лет 29:25)6А Саул, като чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, се появили (по това време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама с копието си в ръка и всичките му слуги стояха около него),7Саул каза на слугите, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници, (1 Цар 8:14)8та всички вие да направите заговор против мен и да няма кой да ми каже, че синът ми е сключил завет с Есеевия син? Няма ли нито един от вас да го боли сърцето за мен, или да ми разкрие, че синът ми е повдигнал слугата ми против мене, за да постави засада, както днес? (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:30)9Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син, (1 Цар 14:3; 1 Цар 21:1; 1 Цар 21:7; 1 Цар 22:1; Пс 52:1)10който се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат. (Чис 27:21; 1 Цар 21:6; 1 Цар 21:9)11Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.12Саул каза: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.13И Саул му каза: Защо направихте заговор против мене, ти и Есеевият син, и ти си му дал хляб и меч, и си се допитал до Бога за него, за да се вдигне против мен и да постави засада, както днес?14А Ахимелех отговори на царя: Кой между всичките ти слуги е така верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при теб[1] и който е почитан в дома ти?15От днес ли съм започнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, нито малко, нито много.16Но царят каза: Със сигурност ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.17И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, понеже и те поддържат Давид и са знаели, че той е бягал, а не са ми известили. Но царските слуги отказаха да вдигнат ръце, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници. (Изх 1:17)18Тогава царят каза на Доик: Обърни се ти и нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод. (1 Цар 2:31)19И Ноб, града на свещениците, порази с острието на меча. Мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с острието на меча. (1 Цар 22:9; 1 Цар 22:11)20Но един от синовете на Ахимелех, Ахитововия син, на име Авиатар, се избави и побягна при Давид. (1 Цар 2:33; 1 Цар 23:6)21И Авиатар извести на Давид, че Саул избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.22А Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще издаде всичко на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.23Остани с мене, не бой се; защото същият, който иска моя живот, е, който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност. (3 Цар 2:26)