от Bulgarian Bible Society1След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади.2Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади.3И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни.4И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата.5И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха. (1 Цар 26:8)6Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха.7И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен. (Пс 7:5; Рим 12:20; Рим 13:5)8И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.9След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.10И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе?11Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа.12Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш.13Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе,14както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе.15Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха. (2 Цар 16:9)16Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.17Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака18и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло; (1 Цар 25:21)19ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби. (2 Цар 18:28)20Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес. (Пр 25:21; Рим 12:20)21И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.22Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом.23Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.
1След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади. (1 Цар 23:28; 2 Лет 20:2)2Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози. (Пс 38:12)3Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си[1], а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата. (Съд 3:24; Пс 57:1; Пс 141:6; Пс 142:1)4И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който ГОСПОД ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия. (1 Цар 26:8)5А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола. (2 Цар 24:10)6Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя това на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да вдигна ръка против него; защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник. (1 Цар 26:11)7С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си. (Пс 7:4; Мт 5:44; Рим 12:17; Рим 12:19)8После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: ГОСПОДАРЮ Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.9И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти? (Пс 141:6; Пр 16:28; Пр 17:9)10Ето, днес очите ти виждат как ГОСПОД те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.11Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми. (1 Цар 26:20; Пс 7:3; Пс 35:7)12ГОСПОД нека съди между мен и теб и ГОСПОД нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе. (Бит 16:5; Съд 11:27; 1 Цар 26:10; Йов 5:8)13Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.14След кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха. (1 Цар 17:43; 1 Цар 26:20; 2 Цар 9:8)15И така, ГОСПОД нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти. (1 Цар 24:13; 2 Лет 24:22; Пс 35:1; Пс 43:1; Пс 119:154; Мих 7:9)16След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас. (1 Цар 26:17)17И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото. (Бит 38:26; 1 Цар 26:21; Мт 5:44)18Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато ГОСПОД ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби. (1 Цар 26:23)19Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, ГОСПОД да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.20Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че израилското царство ще се утвърди в твоята ръка. (1 Цар 23:17)21И така, закълни ми се сега в ГОСПОДА, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. (Бит 21:23; 2 Цар 21:6; 2 Цар 21:8)22И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място. (2 Цар 21:6)