от Bulgarian Bible Society1Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? – „Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам.“ (Ис 34:6)2– Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди – като на оногова, който е жлеб тъпкал? (Отк 19:13)3– „Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло; (Ис 43:25; П Ер 1:15; Йн 13:33)4защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана. (Ис 34:8; Ис 61:2)5Аз гледах, – и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост – тя Ме подкрепи; (Пс 97:1; Ис 59:16)6и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им.“ (Ис 49:26)7Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.8Той каза: „наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат“, – и Той биде за тях Спасител.9Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни. (Изх 19:4; Вт 7:7; Вт 32:11)10Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях. (Чис 14:11; Пс 77:57)11Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух, (Изх 14:30)12Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име; (Изх 14:21; Чис 14:17)13Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха? (Прем 19:9)14Както стадо слиза в долина, – Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име. (Пс 105:8)15Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени. (Вт 26:15; Вар 2:16)16Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: „Изкупител наш“. (Ис 64:8)17Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие. (Вт 32:9; Рим 11:7; 2 Кор 3:14)18Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище. (Пс 73:3)19Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало. (Ис 64:10)
1Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.2Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? (Отк 19:13)3Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. (П Ер 1:15; Отк 14:19; Отк 14:20; Отк 19:15)4Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана. (Ис 34:8; Ис 61:2)5Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи. (Пс 98:1; Ис 41:28; Ис 59:16; Йн 16:32)6Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята. (Отк 16:6)7Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. (Изх 14:19; Изх 19:4; Изх 23:20; Изх 23:21; Изх 33:14; Вт 1:31; Вт 7:7; Вт 7:8; Вт 32:11; Вт 32:12; Съд 10:16; Зах 2:8; Мал 3:1; Д А 9:4)10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях. (Изх 15:24; Изх 23:21; Чис 14:11; Пс 78:40; Пс 78:56; Пс 95:9; Д А 7:51; Еф 4:30)11Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях? (Изх 14:29; Изх 32:11; Изх 32:12; Чис 11:17; Чис 11:25; Чис 14:13; Неем 9:20; Ер 2:6; Дан 4:8; Аг 2:5)12Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име? (Изх 14:21; Изх 15:6; И Н 3:16)13Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат? (Пс 106:9)14Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. (2 Цар 7:23)
Молитва за милост и помощ
15Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене. (Вт 26:15; Пс 33:20; Пс 80:14; Ер 31:20; Ос 11:8)16Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. (Вт 32:6; 1 Лет 29:10; Йов 14:21; Екл 9:5; Ис 64:8)17Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство. (Чис 10:36; Пс 90:13; Пс 119:10; Ис 6:10; Йн 12:40; Рим 9:18)18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти. (Пс 74:7; Дан 8:24)19Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.