от Bulgarian Bible Society1О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти (Пс 96:5; Лк 10:24; Отк 22:20)2като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. (Пс 82:19)3Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице. (Съд 5:5)4Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. (1 Кор 2:9)5Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени? (Пс 30:20)6Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят. (Пс 89:6)7И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.8Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце. (Ис 63:16)9Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. (Пс 78:8)10Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен. (Пс 78:1)11Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.12След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно? (Ис 62:1)
Исая 64
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, (Съд 5:5; Пс 144:5; Мих 1:4)2както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! (Изх 34:10; Съд 5:4; Съд 5:5; Пс 68:8; Ав 3:3; Ав 3:6)4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за онези, които го чакат. (Пс 31:19; 1 Кор 2:9)5Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. (Ис 26:8; Мал 3:6; Д А 10:35)6Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Пс 90:5; Пс 90:6; Фил 3:9)7И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. (Ос 7:7)8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 63:16; Ер 18:6; Рим 9:20; Рим 9:21; Еф 2:10)9Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. (Пс 74:1; Пс 74:2; Пс 79:8; Пс 79:13)10Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. (Пс 79:1)11Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. (4 Цар 25:9; 2 Лет 36:19; Пс 74:7; Ез 24:21; Ез 24:25)12Предвид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност? (Пс 83:1; Ис 42:14)