Исая 49

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми; (Ис 45:3; Ер 1:5; Мт 1:21)2 и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше; (Ис 51:16; Евр 4:12; Отк 1:16)3 и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, – в Тебе ще се прославя. (Мт 12:18; Йн 17:4)4 Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог.5 И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.6 И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища. (Ис 42:6; Д А 13:47)7 Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят – и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал. (Ис 53:3)8 Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия, (2 Кор 6:2)9 да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища; (Ис 61:1)10 не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни. (Отк 7:16)11 И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати. (Ис 62:10)12 Ето, едни ше дойдат отдалеч; и ето – едни от север и от морето, а други – от земя Синим.13 Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци. (Пс 95:11; Ис 52:9; Отк 12:12)14 А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави! (Ер 31:20)15 Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя. (Мт 7:11; Лк 15:20; Йн 14:18)16 Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми. (Пс 50:20)17 Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе.18 Дигни очи и погледни наоколо, – те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! – казва Господ, – с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста. (Ис 56:7; Ис 60:4)19 Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе.20 Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: „тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея“.21 И ти ще кажеш в сърце си: кой ми ги роди? – аз бях бездетна и безплодна, откарана в плен и отдалечена; прочее, кой ги отхрани? – ето, аз си оставах сама; а те де бяха? (Ис 60:4)22 Тъй казва Господ Бог: ето, ще дигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената, – и ще донесат синовете ти на ръце и дъщерите ти – на рамене. (Ис 66:12; Ис 66:20; Лк 18:15; Лк 18:17)23 И царе ще бъдат твои хранители, и техните царици ще бъдат твои кърмачки; с лице доземи ще ти се кланят и ще лижат праха от нозете ти, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, че ония, които се надяват на Мене, няма да се посрамят. (Ис 60:16)24 Може ли да се отнеме плячка от силен, и могат ли да се отнемат пленници от победител? (Мт 12:29)25 Да! тъй казва Господ: и пленените от силния ще бъдат отнети, и плячката на тирана ще бъде отървана; защото Аз ще се боря с твоите противници, и ще избавя твоите синове; (Ис 49:9; Лк 1:1)26 и ще нахраня твоите притеснители със собствената им плът, и те ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино; и всяка плът ще узнае, че Аз съм Господ, твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов. (Ез 7:27; Ез 21:5; Отк 16:6)

Исая 49

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Слушайте ме, острови, и внимавайте, далечни племена: ГОСПОД ме призова още от раждането ми, още от утробата на майка ми спомена името ми! (Ис 41:1; Ис 49:5; Ер 1:5; Мт 1:20; Мт 1:21; Лк 1:15; Лк 1:31; Йн 10:36; Гал 1:15)2 Направи устата ми като остър меч, покри ме под сянката на ръката Си; и ме направи като лъскава стрела, и ме скри в колчана Си. (Ис 11:4; Ис 51:16; Ос 6:5; Евр 4:12; Отк 1:16)3 Той ми каза: Ти си Мой слуга, ти си Израил, в когото ще се прославя. (Пс 45:5; Ис 42:1; Ис 44:23; Зах 3:8; Йн 13:31; Йн 15:8; Еф 1:6)4 Но аз си казах: Напразно съм се трудил, за нищо и напразно съм изнурявал силата си; все пак обаче правото ми е у ГОСПОДА и наградата ми е у моя Бог. (Ез 3:19)5 И така, сега говори ГОСПОД, Който ме създаде още от утробата за Свой слуга, за да доведа пак Яков при Него и за да се събере Израил при Него (защото съм почтен в очите на ГОСПОДА и моят Бог ми стана сила). (Ис 49:1; Мт 23:37)6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга, за да възстановиш племената на Яков и за да възвърнеш опазените на Израил; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край. (Ис 42:6; Ис 60:3; Лк 2:32; Д А 13:47; Д А 26:18)7 Така казва ГОСПОД, Изкупителят на Израил и Святият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, князе – и ще се поклонят, поради ГОСПОДА, Който е верен, поради Святия Израилев, Който те избра. (Пс 72:10; Пс 72:11; Ис 49:23; Ис 53:3; Мт 26:67)8 Така казва ГОСПОД: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах; ще те опазя и ще те дам за завет на народа, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, (Пс 69:13; Ис 42:6; 2 Кор 6:2)9 като кажеш на вързаните: Излезте, на онези, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата и пасбищата им ще бъдат по високите голи височини. (Ис 42:7; Зах 9:12)10 Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги повреди нито жега, нито слънце; защото Онзи, Който се смилява над тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе. (Пс 23:2; Пс 121:6; Отк 7:16)11 И ще обърна всичките Си планини на пътища и пътищата Ми ще се издигнат. (Ис 40:4)12 Ето, тези ще дойдат отдалеч, онези – от север и от запад, а пък онези – от Синимската земя. (Ис 43:5; Ис 43:6)13 Пей, небе, и се радвай, земьо, и запейте, планини; защото ГОСПОД утеши народа Си и се смили над наскърбените Си. (Ис 44:23)14 Но Сион каза: ЙЕХОВА ме е изоставил и Господ ме е забравил. (Ис 40:27)15 Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. (Пс 103:13; Мал 3:17; Мт 7:11; Рим 11:29)16 Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене. (Изх 13:9; П П 8:6)17 Синовете ти ще дойдат набързо; а разорителите и опустошителите ти ще си отидат от тебе. (Ис 49:19)18 Повдигни очите си наоколо и виж: всички те се събират заедно и идват при тебе. Заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД, ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение и като невяста ще се накичиш с тях. (Пр 17:6; Ис 60:4)19 Защото разорените и запустелите ти места и опустошената ти земя ще бъдат сега тесни за жителите ти; а онези, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени. (Ис 54:1; Ис 54:2; Зах 2:4; Зах 10:10)20 Синовете, които ще добиеш, след като си останала без деца, ще кажат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; стори ми място, за да се заселя. (Ис 60:4; Мт 3:9)21 Тогава ще кажеш в сърцето си: Кой ми роди тези, тъй като аз бях без деца и самотна, заточена и скитница? И кой изхрани тези? Ето, аз бях оставена сама; тези къде бяха?22 Така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, ще издигна ръката Си към народите и ще възвися знамето Си пред племената; и те ще доведат синовете ти в обятията си и дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им. (Ис 60:4; Ис 66:20)23 Царе ще бъдат твои хранители и техните царици – твои кърмачки; ще ти се поклонят с лице до земята и ще лижат пръстта на краката ти; и ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД и че онези, които Ме чакат, няма да се посрамят. (Пс 34:22; Пс 72:9; Пс 72:11; Ис 49:7; Ис 52:15; Ис 60:16; Мих 7:17; Рим 5:5; Рим 9:33; Рим 10:11)24 Нима може да се отнеме плячката от силния или да се отърват пленените от юнак?[1] (Мт 12:29; Лк 11:21; Лк 11:22)25 Но ГОСПОД казва така: Пленниците на силния ще бъдат отнети и плячката ще бъде отървана от страшния; защото Аз ще се съдя с онзи, който се съди с теб, и ще спася синовете ти.26 А потисниците ти ще заставя да изядат собствените си меса и ще се опият със собствената си кръв, както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, ГОСПОД, съм твоят Спасител и че твоят изкупител е Могъщият Яковов. (Пс 9:16; Ис 9:20; Ис 60:16; Отк 14:20; Отк 16:6)