от Veren1И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.2Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:3„Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“4Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“5Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.6Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).7Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес[1];8както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“9И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,10да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“11Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците[2], за да ги подбуди към ревност.12Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!13Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,14дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.15Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?16А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.17Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,18не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.19Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.20Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.21Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.22Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.23Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.24Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!25Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израилст. 7;, докато влезе пълният брой на езичниците.26И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;27и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“28Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.29Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.30Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство[3] сте придобили милост,31така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.32Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.33О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му!34Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?35Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“36Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.
1I ask, then, has God rejected his people? By no means! For I myself am an Israelite, a descendant of Abraham,[1] a member of the tribe of Benjamin. (1 Цар 12:22; Ер 31:37; Ер 33:24; 2 Кор 11:22; Фил 3:5)2God has not rejected his people whom he foreknew. Do you not know what the Scripture says of Elijah, how he appeals to God against Israel? (Пс 94:14; Рим 8:29)3“Lord, they have killed your prophets, they have demolished your altars, and I alone am left, and they seek my life.” (3 Цар 19:10; 3 Цар 19:14)4But what is God’s reply to him? “I have kept for myself seven thousand men who have not bowed the knee to Baal.” (3 Цар 19:18)5So too at the present time there is a remnant, chosen by grace. (Ер 3:14; Зах 13:8; Рим 9:27)6But if it is by grace, it is no longer on the basis of works; otherwise grace would no longer be grace. (Вт 9:4; Вт 9:5; Рим 4:4)7What then? Israel failed to obtain what it was seeking. The elect obtained it, but the rest were hardened, (Рим 9:31; Рим 11:25)8as it is written, “God gave them a spirit of stupor, eyes that would not see and ears that would not hear, down to this very day.” (Вт 29:4; Ис 29:10; Ис 43:8; Ер 5:21; Ез 12:2; Мт 13:14; Еф 4:18)9And David says, “Let their table become a snare and a trap, a stumbling block and a retribution for them; (Пс 69:22; Пс 69:23)10let their eyes be darkened so that they cannot see, and bend their backs forever.”
Gentiles Grafted In
11So I ask, did they stumble in order that they might fall? By no means! Rather, through their trespass salvation has come to the Gentiles, so as to make Israel jealous. (Д А 28:28)12Now if their trespass means riches for the world, and if their failure means riches for the Gentiles, how much more will their full inclusion[2] mean!13Now I am speaking to you Gentiles. Inasmuch then as I am an apostle to the Gentiles, I magnify my ministry (Д А 26:17; Рим 15:16)14in order somehow to make my fellow Jews jealous, and thus save some of them. (1 Кор 7:16; 1 Кор 9:22; 1 Тим 4:16; Як 5:20)15For if their rejection means the reconciliation of the world, what will their acceptance mean but life from the dead? (Рим 5:11)16If the dough offered as firstfruits is holy, so is the whole lump, and if the root is holy, so are the branches. (Чис 15:18; Неем 10:37; Ез 44:30)17But if some of the branches were broken off, and you, although a wild olive shoot, were grafted in among the others and now share in the nourishing root[3] of the olive tree, (Пс 52:8; Ер 11:16; Йн 15:2; Еф 2:12)18do not be arrogant toward the branches. If you are, remember it is not you who support the root, but the root that supports you.19Then you will say, “Branches were broken off so that I might be grafted in.”20That is true. They were broken off because of their unbelief, but you stand fast through faith. So do not become proud, but fear. (Пр 28:14; Ис 66:2; Ис 66:5; Ер 44:10; Рим 12:3; Рим 12:16; 1 Кор 10:12; 2 Кор 1:24; Фил 2:12; 1 Тим 6:17)21For if God did not spare the natural branches, neither will he spare you.22Note then the kindness and the severity of God: severity toward those who have fallen, but God’s kindness to you, provided you continue in his kindness. Otherwise you too will be cut off. (Йн 15:2; 1 Кор 15:2; Евр 3:6; Евр 3:14)23And even they, if they do not continue in their unbelief, will be grafted in, for God has the power to graft them in again. (2 Кор 3:16)24For if you were cut from what is by nature a wild olive tree, and grafted, contrary to nature, into a cultivated olive tree, how much more will these, the natural branches, be grafted back into their own olive tree.
The Mystery of Israel’s Salvation
25Lest you be wise in your own sight, I do not want you to be unaware of this mystery, brothers:[4] a partial hardening has come upon Israel, until the fullness of the Gentiles has come in. (Лк 21:24; Рим 11:7; Рим 12:16; 2 Кор 3:14; Отк 7:9)26And in this way all Israel will be saved, as it is written, “The Deliverer will come from Zion, he will banish ungodliness from Jacob”; (Пс 14:7; Пс 53:6; Ис 59:20; Ис 59:21; Йн 4:22; Евр 8:8)27“and this will be my covenant with them when I take away their sins.” (Ис 27:9; Рим 9:4; Евр 8:12)28As regards the gospel, they are enemies for your sake. But as regards election, they are beloved for the sake of their forefathers. (Вт 7:8; Вт 10:15; Рим 9:5)29For the gifts and the calling of God are irrevocable. (Рим 8:28)30For just as you were at one time disobedient to God but now have received mercy because of their disobedience, (Еф 2:2; Еф 2:3; Еф 2:11; Еф 2:13; Кол 1:21; Кол 3:7; Тит 3:3)31so they too have now been disobedient in order that by the mercy shown to you they also may now[5] receive mercy.32For God has consigned all to disobedience, that he may have mercy on all. (Рим 3:9)33Oh, the depth of the riches and wisdom and knowledge of God! How unsearchable are his judgments and how inscrutable his ways! (Вт 29:29; Пс 139:6; Еф 3:10; Кол 2:3)34“For who has known the mind of the Lord, or who has been his counselor?” (Йов 15:8; Йов 36:22; Йов 36:23; Ис 40:13; 1 Кор 2:16)35“Or who has given a gift to him that he might be repaid?” (Йов 35:7; Йов 41:11)36For from him and through him and to him are all things. To him be glory forever. Amen. (Рим 16:27; 1 Кор 8:6; 1 Кор 11:12; Еф 3:21; Фил 4:20; Кол 1:16; 1 Тим 1:17; Евр 2:10; 1 Пет 4:11; 2 Пет 3:18; Юда 1:25; Отк 1:6; Отк 5:13)