Римляни 10 | Верен

Верен

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени. 2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването. 3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда. 4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва. 5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“ 6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу; 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? 8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение. 11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават. 13 Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“ 14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ 16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. 18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“ 19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“ 20 А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“ 21 А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“

English Standard Version

от Crossway

1 Brothers,^[1] my heart’s desire and prayer to God for them is that they may be saved. 2 For I bear them witness that they have a zeal for God, but not according to knowledge. (Д А 21:20; Рим 9:31) 3 For, being ignorant of the righteousness of God, and seeking to establish their own, they did not submit to God’s righteousness. (Рим 1:17) 4 For Christ is the end of the law for righteousness to everyone who believes.^[2] (Мт 5:17; Гал 3:24)

The Message of Salvation to All

5 For Moses writes about the righteousness that is based on the law, that the person who does the commandments shall live by them. (Лев 18:5; Неем 9:29; Ез 20:11; Ез 20:13; Ез 20:21; Мт 19:17; Лк 10:28; Гал 3:12)

Лев 18:5Неем 9:29Ез 20:11Ез 20:13Ез 20:21Мт 19:17Лк 10:28Гал 3:12

6 But the righteousness based on faith says, “Do not say in your heart, ‘Who will ascend into heaven?’” (that is, to bring Christ down) (Вт 30:12; Вт 30:13; Рим 9:30) 7 “or ‘Who will descend into the abyss?’” (that is, to bring Christ up from the dead). (Евр 13:20; Отк 9:1) 8 But what does it say? “The word is near you, in your mouth and in your heart” (that is, the word of faith that we proclaim); (Вт 30:14) 9 because, if you confess with your mouth that Jesus is Lord and believe in your heart that God raised him from the dead, you will be saved. (Мт 10:32; Лк 12:8; Д А 16:31; 1 Кор 12:3; Фил 2:11; 1 Пет 1:21)

Мт 10:32Лк 12:8Д А 16:311 Кор 12:3Фил 2:111 Пет 1:21

10 For with the heart one believes and is justified, and with the mouth one confesses and is saved. 11 For the Scripture says, “Everyone who believes in him will not be put to shame.” (Рим 9:33) 12 For there is no distinction between Jew and Greek; for the same Lord is Lord of all, bestowing his riches on all who call on him. (Д А 10:36; Рим 2:4; Рим 3:22; Рим 3:29)

Д А 10:36Рим 2:4Рим 3:22Рим 3:29

13 For “everyone who calls on the name of the Lord will be saved.” (Йоил 2:32; Д А 2:21) 14 How then will they call on him in whom they have not believed? And how are they to believe in him of whom they have never heard?^[3] And how are they to hear without someone preaching? (Йн 9:36; Йн 17:20; Д А 8:31; Еф 4:21; Тит 1:3)

Йн 9:36Йн 17:20Д А 8:31Еф 4:21Тит 1:3

15 And how are they to preach unless they are sent? As it is written, “How beautiful are the feet of those who preach the good news!” (Ис 52:7; Наум 1:15; Еф 6:15) 16 But they have not all obeyed the gospel. For Isaiah says, “Lord, who has believed what he has heard from us?” (Ис 53:1; Йн 12:38; Рим 3:3; Евр 4:2)

Ис 53:1Йн 12:38Рим 3:3Евр 4:2

17 So faith comes from hearing, and hearing through the word of Christ. (Гал 3:2; Гал 3:5) 18 But I ask, have they not heard? Indeed they have, for “Their voice has gone out to all the earth, and their words to the ends of the world.” (Пс 19:4; Мк 16:15; 1 Сол 1:8) 19 But I ask, did Israel not understand? First Moses says, “I will make you jealous of those who are not a nation; with a foolish nation I will make you angry.” (Вт 32:21; Рим 11:11; Рим 11:14; Тит 3:3)

Вт 32:21Рим 11:11Рим 11:14Тит 3:3

20 Then Isaiah is so bold as to say, “I have been found by those who did not seek me; I have shown myself to those who did not ask for me.” (Ис 65:1) 21 But of Israel he says, “All day long I have held out my hands to a disobedient and contrary people.” (Ис 65:2)