Psalm 90 | Синодальный перевод

1 (89:1) Молитва Моисея, человека Божия. 2 (89:2) Господи! Ты нам прибежище в род и род. 3 (89:3) Прежде нежели родились горы, и Ты образовал землю и вселенную, и от века и до века Ты – Бог. 4 (89:4) Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: "возвратитесь, сыны человеческие!" 5 (89:5) Ибо пред очами Твоими тысяча лет, как день вчерашний, когда он прошел, и [как] стража в ночи. 6 (89:6) Ты [как] наводнением уносишь их; они – [как] сон, как трава, которая утром вырастает, утром цветет и зеленеет, вечером подсекается и засыхает; 7 (89:7) ибо мы исчезаем от гнева Твоего и от ярости Твоей мы в смятении. 8 (89:8) Ты положил беззакония наши пред Тобою и тайное наше пред светом лица Твоего. 9 (89:9) Все дни наши прошли во гневе Твоем; мы теряем лета наши, как звук. 10 (89:10) Дней лет наших – семьдесят лет, а при большей крепости – восемьдесят лет; и самая лучшая пора их – труд и болезнь, ибо проходят быстро, и мы летим. 11 (89:11) Кто знает силу гнева Твоего, и ярость Твою по мере страха Твоего? 12 (89:12) Научи нас так счислять дни наши, чтобы нам приобрести сердце мудрое. 13 (89:13) Обратись, Господи! Доколе? Умилосердись над рабами Твоими. 14 (89:14) Рано насыти нас милостью Твоею, и мы будем радоваться и веселиться во все дни наши. 15 (89:15) Возвесели нас за дни, [в которые] Ты поражал нас, за лета, [в которые] мы видели бедствие. 16 (89:16) Да явится на рабах Твоих дело Твое и на сынах их слава Твоя; 17 (89:17) и да будет благоволение Господа Бога нашего на нас, и в деле рук наших споспешествуй нам, в деле рук наших споспешествуй.

Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, 2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. 3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. 4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; 6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. 7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. 8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. 16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

Psalm 90 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)