1(89:1) Молитва Моисея, человека Божия.2(89:2) Господи! Ты нам прибежище в род и род.3(89:3) Прежде нежели родились горы, и Ты образовал землю и вселенную, и от века и до века Ты – Бог.4(89:4) Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: "возвратитесь, сыны человеческие!"5(89:5) Ибо пред очами Твоими тысяча лет, как день вчерашний, когда он прошел, и [как] стража в ночи.6(89:6) Ты [как] наводнением уносишь их; они – [как] сон, как трава, которая утром вырастает, утром цветет и зеленеет, вечером подсекается и засыхает;7(89:7) ибо мы исчезаем от гнева Твоего и от ярости Твоей мы в смятении.8(89:8) Ты положил беззакония наши пред Тобою и тайное наше пред светом лица Твоего.9(89:9) Все дни наши прошли во гневе Твоем; мы теряем лета наши, как звук.10(89:10) Дней лет наших – семьдесят лет, а при большей крепости – восемьдесят лет; и самая лучшая пора их – труд и болезнь, ибо проходят быстро, и мы летим.11(89:11) Кто знает силу гнева Твоего, и ярость Твою по мере страха Твоего?12(89:12) Научи нас так счислять дни наши, чтобы нам приобрести сердце мудрое.13(89:13) Обратись, Господи! Доколе? Умилосердись над рабами Твоими.14(89:14) Рано насыти нас милостью Твоею, и мы будем радоваться и веселиться во все дни наши.15(89:15) Возвесели нас за дни, [в которые] Ты поражал нас, за лета, [в которые] мы видели бедствие.16(89:16) Да явится на рабах Твоих дело Твое и на сынах их слава Твоя;17(89:17) и да будет благоволение Господа Бога нашего на нас, и в деле рук наших споспешествуй нам, в деле рук наших споспешествуй.
1Молитва на Божия човек Моисей[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (Втор 33:27; Иез 11:16)2преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (Прит 8:25; Прит 8:26)3Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (Быт 3:19; Еккл 12:7)4Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (2Пет 3:8)5Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (Пс 73:20; Пс 103:15; Ис 40:6)6сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (Иов 14:2; Пс 92:7)7Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (Пс 19:12; Пс 50:21; Иер 16:17)9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са естествено[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 39:4)13Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (Втор 32:36; Пс 135:14)14Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 85:6; Пс 149:2)15Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (Авв 3:2)17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (Пс 27:4; Ис 26:12)