1Притчи Соломона, сына Давидова, царя Израильского,2чтобы познать мудрость и наставление, понять изречения разума;3усвоить правила благоразумия, правосудия, суда и правоты;4простым дать смышленость, юноше – знание и рассудительность;5послушает мудрый – и умножит познания, и разумный найдет мудрые советы;6чтобы разуметь притчу и замысловатую речь, слова мудрецов и загадки их.7Начало мудрости – страх Господень; глупцы только презирают мудрость и наставление.8Слушай, сын мой, наставление отца твоего и не отвергай завета матери твоей,9потому что это – прекрасный венок для головы твоей и украшение для шеи твоей.10Сын мой! если будут склонять тебя грешники, не соглашайся;11если будут говорить: "иди с нами, сделаем засаду для убийства, подстережем непорочного без вины,12живых проглотим их, как преисподняя, и – целых, как нисходящих в могилу;13наберем всякого драгоценного имущества, наполним домы наши добычею;14жребий твой ты будешь бросать вместе с нами, склад один будет у всех нас", –15сын мой! не ходи в путь с ними, удержи ногу твою от стези их,16потому что ноги их бегут ко злу и спешат на пролитие крови.17В глазах всех птиц напрасно расставляется сеть,18а делают засаду для их крови и подстерегают их души.19Таковы пути всякого, кто алчет чужого добра: оно отнимает жизнь у завладевшего им.20Премудрость возглашает на улице, на площадях возвышает голос свой,21в главных местах собраний проповедует, при входах в городские ворота говорит речь свою:22"доколе, невежды, будете любить невежество? [доколе] буйные будут услаждаться буйством? доколе глупцы будут ненавидеть знание?23Обратитесь к моему обличению: вот, я изолью на вас дух мой, возвещу вам слова мои.24Я звала, и вы не послушались; простирала руку мою, и не было внимающего;25и вы отвергли все мои советы, и обличений моих не приняли.26За то и я посмеюсь вашей погибели; порадуюсь, когда придет на вас ужас;27когда придет на вас ужас, как буря, и беда, как вихрь, принесется на вас; когда постигнет вас скорбь и теснота.28Тогда будут звать меня, и я не услышу; с утра будут искать меня, и не найдут меня.29За то, что они возненавидели знание и не избрали [для себя] страха Господня,30не приняли совета моего, презрели все обличения мои;31за то и будут они вкушать от плодов путей своих и насыщаться от помыслов их.32Потому что упорство невежд убьет их, и беспечность глупцов погубит их,33а слушающий меня будет жить безопасно и спокойно, не страшась зла".
1Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар, (3Цар 4:32; Прит 10:1; Прит 25:1; Еккл 12:9)2записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,3за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост, (Прит 2:1; Прит 2:9)4за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа, (Прит 9:4)5за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети, (Прит 9:9)6за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им. (Пс 78:2)7Страхът от ГОСПОДА е начало на[1] мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. (Иов 28:28; Прит 9:10; Еккл 12:13)
Съвет към младите хора
8Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението[2] на майка си, (Прит 4:1; Прит 6:20)9защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти. (Прит 3:22)10Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай! (Быт 39:7; Пс 1:1; Еф 5:11)11Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния, (Иер 5:26)12както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова, (Пс 28:1; Пс 143:7)13ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,14ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, –15сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им, (Пс 1:1; Пс 119:101; Прит 4:14)16защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв. (Ис 59:7; Рим 3:15)17Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.18И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.19Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. (Прит 15:27; 1Тим 6:10)
Призивът на мъдростта
20Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите, (Прит 8:1; Прит 9:3; Ин 7:37)21вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:22Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?23Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми. (Иоил 2:28)24Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше, (Ис 65:12; Ис 66:4; Иер 7:13; Зах 7:11)25но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми – (Пс 107:11; Прит 1:30; Лк 7:30)26то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът, (Пс 2:4)27когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат, (Прит 10:24)28тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. (Иов 27:9; Иов 35:12; Ис 1:15; Иер 11:11; Иер 14:12; Иез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13; Иак 4:3)29Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от ГОСПОДА, (Иов 21:14; Пс 119:173; Прит 1:22)30не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, (Пс 81:11; Прит 1:25)31затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. (Иов 4:8; Прит 14:14; Прит 22:8; Иер 6:19)32Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.33А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло. (Пс 25:12; Пс 25:13; Пс 112:7)