Psalm 89 | Синодальный перевод

1 (88:1) Учение Ефама Езрахита.

2 (88:2) Милости [Твои], Господи, буду петь вечно, в род и род возвещать истину Твою устами моими.

3 (88:3) Ибо говорю: навек основана милость, на небесах утвердил Ты истину Твою, [когда сказал]:

4 (88:4) "Я поставил завет с избранным Моим, клялся Давиду, рабу Моему:

5 (88:5) навек утвержу семя твое, в род и род устрою престол твой".

6 (88:6) И небеса прославят чудные дела Твои, Господи, и истину Твою в собрании святых.

7 (88:7) Ибо кто на небесах сравнится с Господом? кто между сынами Божиими уподобится Господу?

8 (88:8) Страшен Бог в великом сонме святых, страшен Он для всех окружающих Его.

9 (88:9) Господи, Боже сил! кто силен, как Ты, Господи? И истина Твоя окрест Тебя.

10 (88:10) Ты владычествуешь над яростью моря: когда воздымаются волны его, Ты укрощаешь их.

11 (88:11) Ты низложил Раава, как пораженного; крепкою мышцею Твоею рассеял врагов Твоих.

12 (88:12) Твои небеса и Твоя земля; вселенную и что наполняет ее, Ты основал.

13 (88:13) Север и юг Ты сотворил; Фавор и Ермон о имени Твоем радуются.

14 (88:14) Крепка мышца Твоя, сильна рука Твоя, высока десница Твоя!

15 (88:15) Правосудие и правота – основание престола Твоего; милость и истина предходят пред лицем Твоим.

16 (88:16) Блажен народ, знающий трубный зов! Они ходят во свете лица Твоего, Господи,

17 (88:17) о имени Твоем радуются весь день и правдою Твоею возносятся,

18 (88:18) ибо Ты украшение силы их, и благоволением Твоим возвышается рог наш.

19 (88:19) От Господа – щит наш, и от Святаго Израилева – царь наш.

20 (88:20) Некогда говорил Ты в видении святому Твоему, и сказал: "Я оказал помощь мужественному, вознес избранного из народа.

21 (88:21) Я обрел Давида, раба Моего, святым елеем Моим помазал его.

22 (88:22) Рука Моя пребудет с ним, и мышца Моя укрепит его.

23 (88:23) Враг не превозможет его, и сын беззакония не притеснит его.

24 (88:24) Сокрушу пред ним врагов его и поражу ненавидящих его.

25 (88:25) И истина Моя и милость Моя с ним, и Моим именем возвысится рог его.

26 (88:26) И положу на море руку его, и на реки – десницу его.

27 (88:27) Он будет звать Меня: Ты отец мой, Бог мой и твердыня спасения моего.

28 (88:28) И Я сделаю его первенцем, превыше царей земли,

29 (88:29) вовек сохраню ему милость Мою, и завет Мой с ним будет верен.

30 (88:30) И продолжу вовек семя его, и престол его – как дни неба.

31 (88:31) Если сыновья его оставят закон Мой и не будут ходить по заповедям Моим;

32 (88:32) если нарушат уставы Мои и повелений Моих не сохранят:

33 (88:33) посещу жезлом беззаконие их, и ударами – неправду их;

34 (88:34) милости же Моей не отниму от него, и не изменю истины Моей.

35 (88:35) Не нарушу завета Моего, и не переменю того, что вышло из уст Моих.

36 (88:36) Однажды Я поклялся святостью Моею: солгу ли Давиду?

37 (88:37) Семя его пребудет вечно, и престол его, как солнце, предо Мною,

38 (88:38) вовек будет тверд, как луна, и верный свидетель на небесах".

39 (88:39) Но [ныне] Ты отринул и презрел, прогневался на помазанника Твоего;

40 (88:40) пренебрег завет с рабом Твоим, поверг на землю венец его;

41 (88:41) разрушил все ограды его, превратил в развалины крепости его.

42 (88:42) Расхищают его все проходящие путем; он сделался посмешищем у соседей своих.

43 (88:43) Ты возвысил десницу противников его, обрадовал всех врагов его;

44 (88:44) Ты обратил назад острие меча его и не укрепил его на брани;

45 (88:45) отнял у него блеск и престол его поверг на землю;

46 (88:46) сократил дни юности его и покрыл его стыдом.

47 (88:47) Доколе, Господи, будешь скрываться непрестанно, будет пылать ярость Твоя, как огонь?

48 (88:48) Вспомни, какой мой век: на какую суету сотворил Ты всех сынов человеческих?

49 (88:49) Кто из людей жил – и не видел смерти, избавил душу свою от руки преисподней?

50 (88:50) Где прежние милости Твои, Господи? Ты клялся Давиду истиною Твоею.

51 (88:51) Вспомни, Господи, поругание рабов Твоих, которое я ношу в недре моем от всех сильных народов;

52 (88:52) как поносят враги Твои, Господи, как бесславят следы помазанника Твоего.

53 (88:53) Благословен Господь вовек! Аминь, аминь.

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition The text was supplied by "Light in East Germany". Public domain

Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)

1 Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.

2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:

4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА? Между синовете на силните* кой може да се уподоби на ГОСПОДА?

7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.

12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;

17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.

20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият* на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките.

26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето.

30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,

31 ако престъпят* наредбите Ми и не опазят заповедите Ми –

32 тогава ще накажа* с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им;

33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша* завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.

35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,

36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене,

37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил* си короната му до земята.

40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.)

46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!

48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?

50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,

51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52 Благословен да бъде ГОСПОД до века. Амин и амин!

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.