1那地方的饑荒仍然非常嚴重，2他們從埃及帶回來的糧食吃完了，他們的父親對他們說：「你們再去買些糧食吧。」3猶大說：「那人嚴厲地警告我們，『不把你們的弟弟帶來，你們就不要再來見我。』4你若讓便雅憫跟我們同去，我們就去給你買糧。5你若不讓便雅憫跟我們同去，我們就不去給你買糧。因為那人說，『你們不把弟弟帶來，就不要再來見我。』」6以色列說：「你們為什麼告訴他你們還有一個弟弟，給我惹麻煩呢？」7他們回答說：「那人詳細詢問我們和我們家人的情況，問我們的父親是否在世，還有沒有弟兄。我們如實回答，怎會想到他非要我們把弟弟帶去呢？」8猶大對父親以色列說：「你就讓便雅憫跟我同去吧，我們好立刻動身，這樣我們一家老小才能保住性命，不致餓死。9我親自保證便雅憫的安全，你可以向我要人。我若不把他帶回來見你，情願一生擔罪。10我們若是沒有耽擱的話，現在已經往返兩趟了。」11他們的父親以色列說：「事到如今，只好這樣了。你們帶一些上好的乳香、蜂蜜、香料、沒藥、榧子和杏仁等土產，去送給那人作禮物吧。12你們還要帶雙倍的錢，好歸還上次留在你們口袋中的錢，那可能是弄錯了。13帶你們的弟弟去見那人吧！14願全能的上帝叫那人憐憫你們，讓西緬和便雅憫回來。我若喪子就喪子吧！」15於是，他們就帶著便雅憫、禮物和雙倍的錢去埃及見約瑟。16約瑟看見便雅憫和他們同來，就對管家說：「你帶他們到我家裡去，宰殺牲畜，預備宴席，中午他們要跟我一起吃飯。」17管家照約瑟的吩咐，帶他們到約瑟家裡。18他們被帶到約瑟家後非常害怕，說：「他把我們帶到這裡來，一定跟上次放在我們口袋中的錢有關。他想害我們，強迫我們做他的奴僕，搶我們的驢。」19他們走到約瑟的管家跟前，在房門口對他說：20「先生，我們上次曾來這裡買糧。21但在回家的途中住宿時，我們打開口袋，發現我們帶來買糧的錢分毫不少地放在那裡。我們把這些錢帶回來了，22又另外帶了一些錢來買糧。我們不知道誰把買糧的錢放進了我們的口袋。」23管家說：「你們放心，不要害怕，你們口袋裡那些錢是你們的上帝，你們父親的上帝賜給你們的。我已經收了你們買糧的錢。」說完就把西緬帶出來和他們見面，24接著帶他們進約瑟的家，給他們水洗腳，給他們的驢餵草料。25他們知道要在那裡吃午餐，就預備好禮物，等約瑟中午回來。26約瑟來了，他們就把帶來的禮物獻給他，向他俯伏下拜。27約瑟向他們問好，然後說：「你們提起過你們的老父親，他還健在、安康嗎？」28他們回答說：「你僕人——我們的父親仍然健在、安康。」說完了，又向他下拜。29約瑟抬頭看見了自己的同胞弟弟便雅憫，就問道：「這就是你們所說那位最小的弟弟嗎？」他又對便雅憫說：「孩子，願上帝施恩給你。」30約瑟愛弟之心油然而生，急忙出去找哭的地方。他到自己的房間裡哭了一場。31他洗過臉出來，控制著自己的感情，吩咐人擺飯。32約瑟自己一桌，他的弟兄們一桌，那些和他們一起吃飯的埃及人一桌，因為埃及人厭惡和希伯來人同席。33約瑟讓他的弟兄們在他對面按照長幼次序坐，他們面面相覷，非常驚訝。34約瑟吩咐人把自己面前的菜餚分給他們，便雅憫得的那份比其他弟兄多五倍。他們盡情地和約瑟一同吃喝。
Библия, ревизирано издание
Отиване в Египет с Вениамин
1А гладът се увеличаваше в страната.2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.3А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.6А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?7А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни.9Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.10Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.14А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.15Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.16А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.17И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.18А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.19Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:20Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.22Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.23А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.24И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.25А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.26И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.27И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?28А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.29Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.30И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.31После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.32Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.34Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.