18猶大近前來對他說：「我主啊，你就像法老一樣，求你容僕人說一句話，不要向僕人發怒。19我主曾經問僕人們是否有父親和弟兄，20我們對我主說，『我們有年邁的老父，他在晚年得了一個兒子，這孩子的哥哥已經死了，他母親只剩下他這一個兒子，他父親很疼愛他。』21你吩咐僕人們把弟弟帶來給你親眼看看，22我們對我主說，『這孩子不能離開他父親，他若離開，他父親一定會死。』23可是，你說如果僕人們不把弟弟帶來，就不得再見你。24我們回到你僕人——我們的父親那裡，把我主的話告訴了他。25「後來，他又吩咐僕人們回來買糧，26我們告訴他，我們不能來，只有我們的弟弟同來，我們才能來。否則，我們不能見你的面。27我父親就對我們說，『你們應該知道，我妻子給我生了兩個兒子。28其中一個離開了我，我想他一定被野獸撕碎了，我再沒有見過他。29要是你們把他的弟弟也帶走，遇上什麼意外的話，你們會使我這白髮蒼蒼的老人淒淒慘慘地進墳墓。』30「我們父親的命與這孩子的命緊密相連，倘若我沒有把這孩子帶回到你僕人——我父親身邊，31他一看這孩子不在，一定會死。僕人們會使自己白髮蒼蒼的父親淒淒慘慘地進墳墓。32僕人曾經向父親保證這孩子的安全，說我若不把這孩子帶回他身邊，情願一生擔罪。33現在求你准許僕人代替這孩子做你的奴僕，讓他跟他哥哥們回去吧。34這孩子不和我一同回去，我如何見我父親呢？我不願看到災難臨到我父親。」
Библия, ревизирано издание
1После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му*2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.3На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.4А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.6И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.7А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?9Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.10А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.11Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.12И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.14И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.15А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно*?16Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.17Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.18Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.19Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?20И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.21А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.22И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.23А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.25А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,26ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.27Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;28и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;29и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,31като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.33И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.34Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.