1.Mose 42 | 聖經當代譯本修訂版

約瑟的哥哥們到埃及買糧

1 雅各知道埃及有糧食，就對兒子們說：「你們為什麼還在這兒互相觀望呢？

2 我聽說埃及有糧食，你們快到埃及去買些糧食回來吧，免得我們餓死。」

3 於是，約瑟的十個哥哥下到埃及買糧。

4 雅各不肯讓約瑟的弟弟便雅憫與他們同去，恐怕他會遭害。

5 以色列的兒子們加入了買糧的行列，因為迦南也鬧饑荒。

6 那時，約瑟治理埃及，負責賣糧。約瑟的哥哥們來到他面前，向他俯伏下拜。

7 約瑟一眼就認出了他們，卻不動聲色。他疾言厲色地問道：「你們從哪裡來？」他們回答說：「我們是從迦南來買糧食的。」

8 約瑟認得他哥哥們，但他哥哥們卻認不出他來。

9 約瑟想起了自己從前做的兩個夢，就對他們說：「你們是奸細，是來探聽我們虛實的！」

10 他們說：「我主啊，不是的！僕人們是來買糧的。

11 僕人們都是弟兄，是誠實人，不是奸細。」

12 約瑟說：「不對，你們是來探聽我們虛實的。」

13 他們說：「僕人們共有弟兄十二人，父親住在迦南，最年幼的弟弟留在父親身邊，還有一個已經去世。」

14 約瑟說：「我說你們是奸細一點不錯。

15 我以法老的性命起誓，你們最小的弟弟不來這裡，你們都不能走，這是對你們的驗證。

16 你們派一個人回去把你們的弟弟帶來，其他人都要被囚禁在這裡，我要看看你們說的是真還是假。要是你們說的是假話，我以法老的性命起誓，你們一定是奸細。」

17 於是，約瑟把他們囚禁了三天。

18 到了第三天，約瑟對他們說：「我是敬畏上帝的人，你們照我的話做就能活命。

19 如果你們是誠實人，就把一個人留在監裡，其他人帶糧食回去接濟你們的家人。

20 但你們一定要帶你們最小的弟弟回來，以證實你們說的是實話，這樣你們就不會被處死。」他們同意了，

21 彼此議論說：「我們一定是在遭報應。從前我們的弟弟苦苦地哀求我們，我們卻不理會，現在這場痛苦臨到我們了。」

22 呂便說：「我不是勸你們不要犯罪害那孩子嗎？你們不聽，現在我們必須償還血債了。」

23 他們不知道約瑟聽得懂他們的話，因為約瑟是通過翻譯跟他們談話。

24 約瑟聽後轉身出去哭了，然後又回來跟他們談話，從他們中間選了西緬，當著他們的面把西緬捆綁起來。

25 約瑟又吩咐人把他們的袋子裝滿糧食，把各人買糧的錢放在他們的口袋中，還為他們預備了路上的食物。僕人一一辦妥了。

26 約瑟的哥哥們把糧食馱在驢上，啟程回去了。

27 他們來到一處住宿的地方，其中一人打開口袋拿飼料餵驢，卻發現裡面有錢，

28 就對其他弟兄說：「你們看，我的錢又回來了，在我的口袋裡！」他們心驚膽戰地彼此議論說：「上帝這樣對待我們是什麼意思呢？」

29 他們回到迦南父親雅各那裡，把事情的經過告訴了他，

30 說：「埃及的宰相對我們說話很凶，還把我們當成奸細。

31 我們對他說，『我們是誠實人，不是奸細。

32 我們有十二個同胞弟兄，其中有一個已經去世，年紀最小的跟父親留在迦南。』

33 那人卻對我們說，『我要看看你們是不是誠實人，你們把一個弟兄留在我這裡，其他人帶糧食回去接濟家人吧。

34 但你們要把最小的弟弟帶來見我，這樣我便知道你們不是奸細，是誠實人。我就會釋放你們的弟兄，你們也可以在這裡自由地買賣。』」

35 後來他們倒口袋時，發現每個人買糧的錢袋都在自己的口袋裡，他們和父親見此情形，都害怕起來。

36 雅各說：「你們使我連連失去兒子，約瑟沒了，西緬沒了，你們還要帶走便雅憫！災禍都落在了我頭上！」

37 呂便對父親說：「要是我不把便雅憫帶回你身邊，你就殺了我的兩個兒子吧！請你把便雅憫放心地交給我，我一定會把他帶回你身邊。」

38 雅各說：「我的兒子不可跟你們去。他哥哥已經死了，現在只剩下他。要是他在路上遇到什麼意外，你們會使我這白髮蒼蒼的老人淒淒慘慘地進墳墓。」

Chinese Contemporary Bible TM (Traditional Script) (聖經當代譯本修訂版 TM) Copyright © 1979, 2005, 2007, 2012 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Йосифовите братя отиват за жито в Египет

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

2 Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

15 Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона*, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

17 И ги постави под стража за три дни.

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове*,

20 пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.

Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

32 дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

34 пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

38 Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.