Psalm 95 | Съвременен български превод English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 95 | Съвременен български превод

Възхвала на Бога

(94)

1 Елате да ликуваме пред Господа и да възкликнем към нашата спасителна скала. 2 Да застанем пред лицето Му със славословие, да възкликнем към Него с песни, 3 защото Господ е велик Бог и велик Цар над всички божества. 4 В Неговата ръка са земните глъбини, Негови са и планинските върхове; 5 Негово е морето и Той го е създал, и Неговите ръце са изваяли сушата. 6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател. 7 Защото Той е наш Бог и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила. А сега чуйте Неговия глас: 8 „Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива, както в деня на изкушението* в пустинята, 9 където вашите предци Ме изкушаваха, подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела. 10 Четирийсет години негодувах срещу онова поколение и казах: „Тези хора се заблуждават в сърцето си и не опознаха Моите пътища.“ 11 Затова се заклех в гнева Си, че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

English Standard Version

Let Us Sing Songs of Praise

1 Oh come, let us sing to the Lord; let us make a joyful noise to the rock of our salvation! 2 Let us come into his presence with thanksgiving; let us make a joyful noise to him with songs of praise! 3 For the Lord is a great God, and a great King above all gods. 4 In his hand are the depths of the earth; the heights of the mountains are his also. 5 The sea is his, for he made it, and his hands formed the dry land. 6 Oh come, let us worship and bow down; let us kneel before the Lord, our Maker! 7 For he is our God, and we are the people of his pasture, and the sheep of his hand. Today, if you hear his voice, 8 do not harden your hearts, as at Meribah, as on the day at Massah in the wilderness, 9 when your fathers put me to the test and put me to the proof, though they had seen my work. 10 For forty years I loathed that generation and said, “They are a people who go astray in their heart, and they have not known my ways.” 11 Therefore I swore in my wrath, “They shall not enter my rest.”