1Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;3извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;4и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.5Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!6Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.7Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите*; всесъжение и жертва за грях не поиска.8Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;9желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.10Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.11Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.12Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,13защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.14Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.15Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.16Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“17Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
Библия, ревизирано издание
Молитва във време на скръб и изпитание
(По слав. 38.)
1За първия певец Едутун*. Давидов псалм. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.