от Bulgarian Bible Society1Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя. (Бит 35:27; Бит 36:6; Евр 11:13)2Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.3Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.4Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко. (Д А 7:9)5И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.6Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:7ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.8А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.9Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.10Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?11Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи. (Лк 2:19; Лк 2:51)12Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.13А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.14(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем. (Бит 23:2; 1 Цар 17:18)15И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?16Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?17И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13)18А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.19И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;20хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му. (Пс 40:8; Мт 21:38)21Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме. (Бит 42:22)22Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му. (Бит 42:22)23Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,24и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода. (Зах 9:11)25И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет. (Бит 31:21; Ер 8:22; Ер 22:6)26Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? (Йов 16:18)27Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха28и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет. (Съд 8:26; Пс 104:17; Прем 10:13)29Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си, (Бит 44:13; Лев 10:6; Чис 14:6)30па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?31И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;32пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?33Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан. (Бит 44:28)34И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни. (1 Цар 4:12; 2 Цар 3:31; 3 Цар 20:32)35И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. (Бит 42:38; Тов 10:7)36А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите. (Бит 39:1; Пс 104:17)
1А Яков живееше в ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец. (Бит 17:8; Бит 23:4; Бит 28:4; Бит 36:7; Евр 11:9)2Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. (1 Цар 2:22)3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка. (Бит 44:20; Съд 5:30; 2 Цар 13:18)4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. (Бит 27:41; Бит 49:23)5А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. (Бит 42:6; Бит 42:9; Бит 43:26; Бит 44:14)8А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. (Бит 46:29)10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? (Бит 27:29)11И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. (Дан 7:28; Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 7:9)
Йосиф продаден от братята си
12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем. (Бит 35:27)15И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото. (П П 1:7)17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан. (4 Цар 6:13)18А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият. (1 Цар 19:1; Пс 31:13; Пс 37:12; Пс 37:32; Пс 94:21; Мт 27:1)19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. (Мк 14:1; Йн 11:53; Д А 23:12)21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме. (Бит 42:22; Пр 1:11; Пр 1:16; Пр 6:17; Пр 27:4)22Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. (Бит 37:28; Бит 37:36; Пр 30:20; Ер 8:22; Ам 6:6)26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? (Бит 4:10; Бит 37:20; Йов 16:18)27Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. (Бит 29:14; Бит 42:21; 1 Цар 18:17)28Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет. (Бит 45:4; Бит 45:5; Съд 6:3; Пс 105:17; Мт 27:9; Д А 7:9)29А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. (Йов 1:20)30Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна? (Бит 42:13; Бит 42:36; Ер 31:15)31Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, (Бит 37:23)32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти или не.33И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан. (Бит 37:20; Бит 44:28)34И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време. (Бит 37:29; 2 Цар 3:31)35Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Бит 42:38; Бит 44:29; Бит 44:31; 2 Цар 12:17)36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите. (Бит 39:1)