1Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.3Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.4Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:5кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.6Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.7Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.8И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.9Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.10Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.11Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.12Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!13Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.14Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
Библия, ревизирано издание
Молитва за покаяние
(По слав. 37.)
1Давидов псалм, за спомен*. ГОСПОДИ, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.3Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.5Смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.6Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.7Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,8изнемощях и премного съм смазан, охкам* поради безпокойствието на сърцето си.9Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.10Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми – и тя не е в мене.11Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.12Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.13Но аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.14Да! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.15Понеже на Тебе, ГОСПОДИ, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;16защото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.17Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;18понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.19Но моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.20Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Да не ме изоставиш, ГОСПОДИ; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.22Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.