1-2Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;3извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми; (Йов 30:19; Лк 6:48)4и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа. (Пс 32:3; Отк 5:9)5Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата! (Пс 2:12; Пр 16:20; Ер 17:7)6Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.7Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[1]; всесъжение и жертва за грях не поиска. (Пс 50:18)8Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; (Йн 5:46)9желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми. (Ис 50:5)10Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи. (Пс 34:18)11Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание. (Мт 12:35)12Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,13защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави. (Пс 30:11)14Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ. (Пс 21:20)15Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло. (Пс 34:4)16Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“ (Пс 34:21)17Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай! (Пс 69:6)
1За първия певец Едутун[1]. Давидов псалм. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. (4 Цар 2:4; 4 Цар 10:31; Пс 141:3; Кол 4:5; Як 3:2)2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. (Пс 38:13)3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: (Ер 20:9)4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. (Пс 90:12; Пс 119:84)5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; (Пс 39:11; Пс 62:9; Пс 90:4; Пс 144:4)6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. (Йов 27:17; Екл 2:18; Екл 2:21; Екл 2:26; Екл 5:14; Лк 12:20; Лк 12:21; 1 Кор 7:31; Як 4:14)7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. (Пс 38:15)8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. (Пс 44:13; Пс 79:4)9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. (Лев 10:3; 2 Цар 16:10; Йов 2:10; Йов 40:4; Йов 40:5; Пс 38:13)10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. (Йов 9:34; Йов 13:21)11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) (Йов 4:19; Йов 13:28; Пс 39:5; Ис 50:9; Ос 5:12)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. (Бит 47:9; Лев 25:23; 1 Лет 29:15; Пс 119:19; 2 Кор 5:6; Евр 11:13; 1 Пет 1:17; 1 Пет 2:11)13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече. (Йов 10:20; Йов 10:21; Йов 14:5; Йов 14:6; Йов 14:10)