1И было слово Самуила ко всему Израилю. И выступили Израильтяне против Филистимлян на войну и расположились станом при Авен–Езере, а Филистимляне расположились при Афеке.2И выстроились Филистимляне против Израильтян, и произошла битва, и были поражены Израильтяне Филистимлянами, которые побили на поле сражения около четырех тысяч человек.3И пришел народ в стан; и сказали старейшины Израилевы: за что поразил нас Господь сегодня пред Филистимлянами? возьмем себе из Силома ковчег завета Господня, и он пойдет среди нас и спасет нас от руки врагов наших.4И послал народ в Силом, и принесли оттуда ковчег завета Господа Саваофа, седящего на херувимах; а при ковчеге завета Божия были и два сына Илиевы, Офни и Финеес.5И когда прибыл ковчег завета Господня в стан, весь Израиль поднял такой сильный крик, что земля стонала.6И услышали Филистимляне шум восклицаний и сказали: отчего такие громкие восклицания в стане Евреев? И узнали, что ковчег Господень прибыл в стан.7И устрашились Филистимляне, ибо сказали: Бог тот пришел к ним в стан. И сказали: горе нам! ибо не бывало подобного ни вчера, ни третьего дня;8горе нам! кто избавит нас от руки этого сильного Бога? Это – тот Бог, Который поразил Египтян всякими казнями в пустыне;9укрепитесь и будьте мужественны, Филистимляне, чтобы вам не быть в порабощении у Евреев, как они у вас в порабощении; будьте мужественны и сразитесь с ними.10И сразились Филистимляне, и поражены были Израильтяне, и каждый побежал в шатер свой, и было поражение весьма великое, и пало из Израильтян тридцать тысяч пеших.11И ковчег Божий был взят, и два сына Илиевы, Офни и Финеес, умерли.12И побежал один Вениамитянин с места сражения и пришел в Силом в тот же день; одежда на нем была разодрана и прах на голове его.13Когда пришел он, Илий сидел на седалище при дороге у ворот и смотрел, ибо сердце его трепетало за ковчег Божий. И когда человек тот пришел и объявил в городе, то громко восстенал весь город.14И услышал Илий звуки вопля и сказал: отчего такой шум? И тотчас подошел человек тот и объявил Илию.15Илий был тогда девяноста восьми лет; и глаза его померкли, и он не мог видеть.16И сказал тот человек Илию: я пришел из стана, сегодня же бежал я с места сражения. И сказал [Илий]: что произошло, сын мой?17И отвечал вестник и сказал: побежал Израиль пред Филистимлянами, и поражение великое произошло в народе, и оба сына твои, Офни и Финеес, умерли, и ковчег Божий взят.18Когда упомянул он о ковчеге Божием, [Илий] упал с седалища навзничь у ворот, сломал себе хребет и умер; ибо он [был] стар и тяжел. Был же он судьею Израиля сорок лет.19Невестка его, жена Финеесова, была беременна уже пред родами. И когда услышала она известие о взятии ковчега Божия и о смерти свекра своего и мужа своего, то упала на колени и родила, ибо приступили к ней боли ее.20И когда умирала она, стоявшие при ней женщины говорили ей: не бойся, ты родила сына. Но она не отвечала и не обращала внимания.21И назвала младенца: Ихавод, сказав: "отошла слава от Израиля" – со взятием ковчега Божия и [со смертью] свекра ее и мужа ее.22Она сказала: отошла слава от Израиля, ибо взят ковчег Божий.
1В това време Израил беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек. (1Цар 5:1; 1Цар 7:12)2И филистимците се опълчиха против Израил; и когато започна битката, Израил се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.3А когато народът се върна в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази ГОСПОД днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на ГОСПОДНИЯ завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.4И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на ГОСПОДА на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет. (Исх 25:18; Исх 25:22; Чис 7:89; 2Цар 6:2; Пс 80:1; Пс 99:1)5След като ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет дойде в стана, целият Израил извика със силен глас, така че земята проехтя.6А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че ГОСПОДНИЯТ ковчег дошъл в стана.7Тогава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.8Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.9Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях. (Суд 13:1; 1Кор 16:13)10Тогава филистимците влязоха в бой; Израил беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил (Лев 26:17; Втор 28:25; 1Цар 4:2; Пс 78:9; Пс 78:62)11и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. (1Цар 2:32; 1Цар 2:34; Пс 78:61; Пс 78:64)
Смъртта на Илий
12Тогава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си. (Нав 7:6; 2Цар 1:2; 2Цар 13:19; 2Цар 15:32; Неем 9:1; Иов 2:12)13И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика. (1Цар 1:9)14А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.15Илий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда. (1Цар 3:2)16Човекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой? (2Цар 1:4)17И вестоносецът отговори: Израил побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.18А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израил четиридесет години.19А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът и и мъжът и умрели, преви се и роди, защото болките и я хванаха.20И като умираше, жените, които стояха около нея, и казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание. (Быт 35:17)21Тя нарече детето Ихавод[1], като казваше: Славата се изгуби от Израил (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът и и мъжът и умрели); (1Цар 14:3; Пс 26:8; Пс 78:61)22каза също: Славата се изгуби от Израил, защото Божият ковчег беше пленен.