Влезте безплатно

2 Царе 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, (1 Цар 30:17; 1 Цар 30:26) 2 на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. (1 Цар 4:12; 2 Цар 4:10) 3 Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От израилския стан се отървах. 4 Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побягна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан. 5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели? 6 Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. (1 Цар 31:1; 1 Цар 31:2) 7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме. 8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин. 9 Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен. 10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. (Съд 9:54) 11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. (2 Цар 3:31; 2 Цар 13:31) 12 Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч. 13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. 14 Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? (Чис 12:8; 1 Цар 24:6; 1 Цар 26:9; 1 Цар 31:4; Пс 105:15) 15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. (2 Цар 4:10; 2 Цар 4:12) 16 Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. (1 Цар 26:9; 2 Цар 1:10; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33; 3 Цар 2:37; Лк 19:22) 17 След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите 18 (и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): (И Н 10:13) 19 Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[1] места на полето ти! Как паднаха силните. (2 Цар 1:27) 20 Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (Изх 15:20; Съд 11:34; Съд 16:23; 1 Цар 18:6; 1 Цар 31:4; 1 Цар 31:9; Мих 1:10) 21 Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. (Съд 5:23; 1 Цар 10:1; 1 Цар 31:1; Йов 3:3; Йов 3:4; Ер 20:14) 22 От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. (1 Цар 18:4) 23 Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. (Съд 14:18) 24 израилски дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти. 26 Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. (1 Цар 18:1; 1 Цар 18:3; 1 Цар 19:2; 1 Цар 20:17; 1 Цар 20:41; 1 Цар 23:16) 27 Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! (1 Цар 1:19) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание