1Филистимляне же взяли ковчег Божий и принесли его из Авен–Езера в Азот.2И взяли Филистимляне ковчег Божий, и внесли его в храм Дагона, и поставили его подле Дагона.3И встали Азотяне рано на другой день, и вот, Дагон лежит лицем своим к земле пред ковчегом Господним. И взяли они Дагона и опять поставили его на свое место.4И встали они поутру на следующий день, и вот, Дагон лежит ниц на земле пред ковчегом Господним; голова Дагонова и обе руки его [лежали] отсеченные, каждая особо, на пороге, осталось только туловище Дагона.5Посему жрецы Дагоновы и все приходящие в капище Дагона в Азот не ступают на порог Дагонов до сего дня.6И отяготела рука Господня над Азотянами, и Он поражал их и наказал их мучительными наростами, в Азоте и в окрестностях его.7И увидели это Азотяне и сказали: да не останется ковчег Бога Израилева у нас, ибо тяжка рука Его и для нас и для Дагона, бога нашего.8И послали, и собрали к себе всех владетелей Филистимских, и сказали: что нам делать с ковчегом Бога Израилева? И сказали: пусть ковчег Бога Израилева перейдет в Геф. И отправили ковчег Бога Израилева в Геф.9После того, как отправили его, была рука Господа на городе – ужас весьма великий, и поразил Господь жителей города от малого до большого, и показались на них наросты.10И отослали они ковчег Божий в Аскалон; и когда пришел ковчег Божий в Аскалон, возопили Аскалонитяне, говоря: принесли к нам ковчег Бога Израилева, чтоб умертвить нас и народ наш.11И послали, и собрали всех владетелей Филистимских, и сказали: отошлите ковчег Бога Израилева; пусть он возвратится в свое место, чтобы не умертвил он нас и народа нашего. Ибо смертельный ужас был во всем городе; весьма отяготела рука Божия на них.12И те, которые не умерли, поражены были наростами, так что вопль города восходил до небес.
1А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот. (1Цар 4:1; 1Цар 7:12)2И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон. (Суд 16:23)3А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му. (Ис 19:1; Ис 46:1; Ис 46:2; Ис 46:7)4И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало. (Иер 50:2; Иез 6:4; Иез 6:6; Мих 1:7)5(Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му[1] в Азот и до днес.) (Соф 1:9)6Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му. (Исх 9:3; Втор 28:27; 1Цар 5:7; 1Цар 5:11; 1Цар 6:5; Пс 32:4; Пс 78:66; Деян 13:11)7След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.8Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.9Но като го пренесоха, ръката на ГОСПОДА се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди. (Втор 2:15; 1Цар 5:6; 1Цар 5:11; 1Цар 7:13; 1Цар 12:15; Пс 78:66)10Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.11И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много. (1Цар 5:6; 1Цар 5:9)12А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.