1(124:1) Песнь восхождения. Давида. Надеющийся на Господа, как гора Сион, не подвигнется: пребывает вовек.2(124:2) Горы окрест Иерусалима, а Господь окрест народа Своего отныне и вовек.3(124:3) Ибо не оставит [Господь] жезла нечестивых над жребием праведных, дабы праведные не простерли рук своих к беззаконию.4(124:4) Благотвори, Господи, добрым и правым в сердцах своих;5(124:5) а совращающихся на кривые пути свои да оставит Господь ходить с делающими беззаконие. Мир на Израиля!
1Песен на възкачванията. Онези, които уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който не може да се поклати, а довека остава.2Както хълмовете окръжават Йерусалим, така ГОСПОД окръжава народа Си отсега и довека.3Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, да не би праведните да протягат ръце към беззаконието. (Прит 22:8; Ис 14:5)4Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на правдивите по сърце.5А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, тях ГОСПОД ще отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил! (Пс 128:6; Прит 2:15; Гал 6:16)