1(122:1) Песнь восхождения. К Тебе возвожу очи мои, Живущий на небесах!2(122:2) Вот, как очи рабов [обращены] на руку господ их, как очи рабы – на руку госпожи ее, так очи наши – к Господу, Богу нашему, доколе Он помилует нас.3(122:3) Помилуй нас, Господи, помилуй нас, ибо довольно мы насыщены презрением;4(122:4) довольно насыщена душа наша поношением от надменных и уничижением от гордых.
1Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата. (Пс 2:4; Пс 11:4; Пс 115:3; Пс 121:1; Пс 141:8)2Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята – към ръката на господарката и, така гледат очите ни към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.3Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.4Пресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.