1Лучше кусок сухого хлеба, и с ним мир, нежели дом, полный заколотого скота, с раздором.2Разумный раб господствует над беспутным сыном и между братьями разделит наследство.3Плавильня – для серебра, и горнило – для золота, а сердца испытывает Господь.4Злодей внимает устам беззаконным, лжец слушается языка пагубного.5Кто ругается над нищим, тот хулит Творца его; кто радуется несчастью, тот не останется ненаказанным.6Венец стариков – сыновья сыновей, и слава детей – родители их.7Неприлична глупому важная речь, тем паче знатному – уста лживые.8Подарок – драгоценный камень в глазах владеющего им: куда ни обратится он, успеет.9Прикрывающий проступок ищет любви; а кто снова напоминает о нем, тот удаляет друга.10На разумного сильнее действует выговор, нежели на глупого сто ударов.11Возмутитель ищет только зла; поэтому жестокий ангел будет послан против него.12Лучше встретить человеку медведицу, лишенную детей, нежели глупца с его глупостью.13Кто за добро воздает злом, от дома того не отойдет зло.14Начало ссоры – как прорыв воды; оставь ссору прежде, нежели разгорелась она.15Оправдывающий нечестивого и обвиняющий праведного – оба мерзость пред Господом.16К чему сокровище в руках глупца? Для приобретения мудрости [у] [него] нет разума.17Друг любит во всякое время и, как брат, явится во время несчастья.18Человек малоумный дает руку и ручается за ближнего своего.19Кто любит ссоры, любит грех, и кто высоко поднимает ворота свои, тот ищет падения.20Коварное сердце не найдет добра, и лукавый язык попадет в беду.21Родил кто глупого, – себе на горе, и отец глупого не порадуется.22Веселое сердце благотворно, как врачевство, а унылый дух сушит кости.23Нечестивый берет подарок из пазухи, чтобы извратить пути правосудия.24Мудрость – пред лицем у разумного, а глаза глупца – на конце земли.25Глупый сын – досада отцу своему и огорчение для матери своей.26Нехорошо и обвинять правого, [и] бить вельмож за правду.27Разумный воздержан в словах своих, и благоразумный хладнокровен.28И глупец, когда молчит, может показаться мудрым, и затворяющий уста свои – благоразумным.
1По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него. (Прит 15:17)2Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. (Прит 10:5; Прит 19:26)3Горнилото е за среброто и пещта за златото, а ГОСПОД изпитва сърцата. (Пс 26:2; Прит 27:21; Иер 17:10; Мал 3:3)4Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.5Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. (Иов 31:29; Прит 14:31)6Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им. (Пс 127:3; Пс 128:3)7Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко – лъжливи устни на началника.8Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен[1]. (Прит 18:16; Прит 19:6)9Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели. (Прит 10:12; Прит 16:28)10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.11Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него.12По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. (Ос 13:8)
Мъдрост в поведението
13Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. (Пс 109:4; Пс 109:5; Иер 18:20; Рим 12:17; 1Фес 5:15; 1Пет 3:9)14Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова остави препирнята, преди да има каране. (Прит 20:3; 1Фес 4:11)15Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. (Исх 23:7; Прит 24:24; Ис 5:23)16Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум? (Прит 21:25; Прит 21:26)17Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда. (Руф 1:16; Прит 18:24)18Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си. (Прит 6:1; Прит 11:15)19Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба. (Прит 16:18)20Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие. (Иак 3:8)21Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост. (Прит 10:1; Прит 17:25; Прит 19:13)22Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите. (Пс 22:15; Прит 12:25; Прит 15:13; Прит 15:15)23Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието. (Исх 23:8)24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята. (Прит 14:6; Еккл 2:14; Еккл 8:1)25Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила. (Прит 10:1; Прит 15:20; Прит 17:21; Прит 19:13)26Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им. (Прит 17:15; Прит 18:5)27Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен. (Иак 1:19)28Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен. (Иов 13:5)