1Человеку [принадлежат] предположения сердца, но от Господа ответ языка.2Все пути человека чисты в его глазах, но Господь взвешивает души.3Предай Господу дела твои, и предприятия твои совершатся.4Все сделал Господь ради Себя; и даже нечестивого [блюдет] на день бедствия.5Мерзость пред Господом всякий надменный сердцем; можно поручиться, что он не останется ненаказанным.6Милосердием и правдою очищается грех, и страх Господень отводит от зла.7Когда Господу угодны пути человека, Он и врагов его примиряет с ним.8Лучше немногое с правдою, нежели множество прибытков с неправдою.9Сердце человека обдумывает свой путь, но Господь управляет шествием его.10В устах царя – слово вдохновенное; уста его не должны погрешать на суде.11Верные весы и весовые чаши – от Господа; от Него же все гири в суме.12Мерзость для царей – дело беззаконное, потому что правдою утверждается престол.13Приятны царю уста правдивые, и говорящего истину он любит.14Царский гнев – вестник смерти; но мудрый человек умилостивит его.15В светлом взоре царя – жизнь, и благоволение его – как облако с поздним дождем.16Приобретение мудрости гораздо лучше золота, и приобретение разума предпочтительнее отборного серебра.17Путь праведных – уклонение от зла: тот бережет душу свою, кто хранит путь свой.18Погибели предшествует гордость, и падению – надменность.19Лучше смиряться духом с кроткими, нежели разделять добычу с гордыми.20Кто ведет дело разумно, тот найдет благо, и кто надеется на Господа, тот блажен.21Мудрый сердцем прозовется благоразумным, и сладкая речь прибавит к учению.22Разум для имеющих его – источник жизни, а ученость глупых – глупость.23Сердце мудрого делает язык его мудрым и умножает знание в устах его.24Приятная речь – сотовый мед, сладка для души и целебна для костей.25Есть пути, которые кажутся человеку прямыми, но конец их путь к смерти.26Трудящийся трудится для себя, потому что понуждает его [к] [тому] рот его.27Человек лукавый замышляет зло, и на устах его как бы огонь палящий.28Человек коварный сеет раздор, и наушник разлучает друзей.29Человек неблагонамеренный развращает ближнего своего и ведет его на путь недобрый;30прищуривает глаза свои, чтобы придумать коварство; закусывая себе губы, совершает злодейство.31Венец славы – седина, которая находится на пути правды.32Долготерпеливый лучше храброго, и владеющий собою [лучше] завоевателя города.33В полу бросается жребий, но все решение его – от Господа.
1Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА. (Прит 16:9; Прит 19:21; Прит 20:24; Иер 10:23; Мф 10:19; Мф 10:20)2Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете. (1Цар 16:7; Прит 21:2)3Възлагай делата си на ГОСПОДА и ще се утвърдят твоите намерения. (Пс 37:5; Пс 55:22; Мф 6:25; Лк 12:22; Флп 4:6; 1Пет 5:7)4ГОСПОД е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия – за деня на злото. (Ис 43:7; Рим 9:22)5Мерзост е за ГОСПОДА всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан. (Прит 6:17; Прит 8:13; Прит 11:21)6С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от ГОСПОДА хората се отклоняват от злото. (Прит 14:16; Дан 4:27; Лк 11:41)7Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него и неприятелите му.8По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда. (Пс 37:16; Прит 15:16)9Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД оправя стъпките му. (Пс 37:23; Прит 16:1; Прит 19:21; Прит 20:24; Иер 10:23)10Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.11Вярната теглилка и везни са от ГОСПОДА, всички грамове в торбата са Негово дело. (Лев 19:36; Прит 11:1)12Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда. (Прит 20:14; Прит 25:5)13Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право. (Прит 14:35; Прит 22:11)14Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява. (Прит 19:12; Прит 20:2)15В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. (Иов 29:23; Прит 19:12; Зах 10:1)16Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро. (Прит 8:11; Прит 8:19)17Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.18Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането. (Прит 11:2; Прит 17:19; Прит 18:2)19По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.20Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на ГОСПОДА, е блажен. (Пс 2:12; Пс 34:8; Пс 125:1; Ис 30:18; Иер 17:7)21Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.22Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им. (Прит 13:14; Прит 14:27)23Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. (Пс 37:30; Мф 12:34)24Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.25Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Прит 14:12)26Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават. (Прит 9:12; Еккл 6:7)27Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.28Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. (Прит 6:14; Прит 6:19; Прит 15:18; Прит 17:9; Прит 26:21; Прит 29:22)29Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път; (Прит 1:10)30затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.31Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата. (Прит 20:29)32Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град. (Прит 19:11)33Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от ГОСПОДА.