1Тогда приходят к Иисусу Иерусалимские книжники и фарисеи и говорят:2зачем ученики Твои преступают предание старцев? ибо не умывают рук своих, когда едят хлеб.3Он же сказал им в ответ: зачем и вы преступаете заповедь Божию ради предания вашего?4Ибо Бог заповедал: почитай отца и мать; и: злословящий отца или мать смертью да умрет.5А вы говорите: если кто скажет отцу или матери: дар [Богу] то, чем бы ты от меня пользовался,6тот может и не почтить отца своего или мать свою; таким образом вы устранили заповедь Божию преданием вашим.7Лицемеры! хорошо пророчествовал о вас Исаия, говоря:8приближаются ко Мне люди сии устами своими, и чтут Меня языком, сердце же их далеко отстоит от Меня;9но тщетно чтут Меня, уча учениям, заповедям человеческим.10И, призвав народ, сказал им: слушайте и разумейте!11не то, что входит в уста, оскверняет человека, но то, что выходит из уст, оскверняет человека.12Тогда ученики Его, приступив, сказали Ему: знаешь ли, что фарисеи, услышав слово сие, соблазнились?13Он же сказал в ответ: всякое растение, которое не Отец Мой Небесный насадил, искоренится;14оставьте их: они – слепые вожди слепых; а если слепой ведет слепого, то оба упадут в яму.15Петр же, отвечая, сказал Ему: изъясни нам притчу сию.16Иисус сказал: неужели и вы еще не разумеете?17еще ли не понимаете, что все, входящее в уста, проходит в чрево и извергается вон?18а исходящее из уст – из сердца исходит – сие оскверняет человека,19ибо из сердца исходят злые помыслы, убийства, прелюбодеяния, любодеяния, кражи, лжесвидетельства, хуления –20это оскверняет человека; а есть неумытыми руками – не оскверняет человека.21И, выйдя оттуда, Иисус удалился в страны Тирские и Сидонские.22И вот, женщина Хананеянка, выйдя из тех мест, кричала Ему: помилуй меня, Господи, сын Давидов, дочь моя жестоко беснуется.23Но Он не отвечал ей ни слова. И ученики Его, приступив, просили Его: отпусти ее, потому что кричит за нами.24Он же сказал в ответ: Я послан только к погибшим овцам дома Израилева.25А она, подойдя, кланялась Ему и говорила: Господи! помоги мне.26Он же сказал в ответ: нехорошо взять хлеб у детей и бросить псам.27Она сказала: так, Господи! но и псы едят крохи, которые падают со стола господ их.28Тогда Иисус сказал ей в ответ: о, женщина! велика вера твоя; да будет тебе по желанию твоему. И исцелилась дочь ее в тот час.29Перейдя оттуда, пришел Иисус к морю Галилейскому и, взойдя на гору, сел там.30И приступило к Нему множество народа, имея с собою хромых, слепых, немых, увечных и иных многих, и повергли их к ногам Иисусовым; и Он исцелил их;31так что народ дивился, видя немых говорящими, увечных здоровыми, хромых ходящими и слепых видящими; и прославлял Бога Израилева.32Иисус же, призвав учеников Своих, сказал им: жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть; отпустить же их неевшими не хочу, чтобы не ослабели в дороге.33И говорят Ему ученики Его: откуда нам взять в пустыне столько хлебов, чтобы накормить столько народа?34Говорит им Иисус: сколько у вас хлебов? Они же сказали: семь, и немного рыбок.35Тогда велел народу возлечь на землю.36И, взяв семь хлебов и рыбы, воздал благодарение, преломил и дал ученикам Своим, а ученики народу.37И ели все и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин полных,38а евших было четыре тысячи человек, кроме женщин и детей.39И, отпустив народ, Он вошел в лодку и прибыл в пределы Магдалинские.
1Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: (Мр 7:1)2Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? (Мр 7:5; Кол 2:8)3А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?4Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ (Исх 20:12; Исх 21:17; Лев 19:3; Лев 20:9; Втор 5:16; Втор 27:16; Прит 20:20; Прит 23:22; Прит 30:17; Мр 7:10; Еф 6:2)5Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, (Мр 7:11; Мр 7:12)6той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед.7Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: (Мр 7:6)8„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. (Ис 29:13; Иез 33:31; Мр 7:6)9Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“ (Ис 29:13; Кол 2:18; Тит 1:14)
Кое прави човека нечист
10И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! (Мр 7:14)11Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. (Деян 10:15; Рим 14:14; Рим 14:17; Рим 14:20; 1Тим 4:4; Тит 1:15)12Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи?13А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. (Ин 15:2; 1Кор 3:13)14Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Ис 9:16; Ис 42:19; Иер 5:31; Мал 2:8; Мф 23:16; Лк 6:39)15Петър Му отговори: Обясни ни тази притча. (Мр 7:17)16А Той каза: И вие ли още не проумявате? (Мф 16:9; Мр 7:18)17Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад? (1Кор 6:13)18А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. (Иак 3:6)19Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. (Быт 6:5; Быт 8:21; Прит 6:14; Иер 17:9; Мр 7:21)20Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни
21И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област. (Мр 7:24)22И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс.23Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.24А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом. (Ис 53:6; Иер 50:6; Иез 34:5; Иез 34:6; Мф 10:5; Мф 10:6; Мф 10:16; Деян 3:25; Деян 3:26; Деян 13:46; Рим 15:8)25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.26Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. (Мф 7:6)27А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.28Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.29И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там. (Мф 4:18; Мр 7:31)30И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели; (Ис 35:5; Ис 35:6; Мф 11:5; Лк 7:22)31а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. (Мр 8:1; Мр 8:2)33Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? (4Цар 4:43)34Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.35Тогава заповяда на народа да насядат на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа. (1Цар 9:13; Мф 14:19; Лк 22:19)37И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.38А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.39И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан[1]. (Мр 8:10)