Матфея 14

Синодальный перевод

1 В то время Ирод четвертовластник услышал молву об Иисусе2 и сказал служащим при нем: это Иоанн Креститель; он воскрес из мертвых, и потому чудеса делаются им.3 Ибо Ирод, взяв Иоанна, связал его и посадил в темницу за Иродиаду, жену Филиппа, брата своего,4 потому что Иоанн говорил ему: не должно тебе иметь ее.5 И хотел убить его, но боялся народа, потому что его почитали за пророка.6 Во время же [празднования] дня рождения Ирода дочь Иродиады плясала перед собранием и угодила Ироду,7 посему он с клятвою обещал ей дать, чего она ни попросит.8 Она же, по наущению матери своей, сказала: дай мне здесь на блюде голову Иоанна Крестителя.9 И опечалился царь, но, ради клятвы и возлежащих с ним, повелел дать ей,10 и послал отсечь Иоанну голову в темнице.11 И принесли голову его на блюде и дали девице, а она отнесла матери своей.12 Ученики же его, придя, взяли тело его и погребли его; и пошли, возвестили Иисусу.13 И, услышав, Иисус удалился оттуда на лодке в пустынное место один; а народ, услышав о том, пошел за Ним из городов пешком.14 И, выйдя, Иисус увидел множество людей и сжалился над ними, и исцелил больных их.15 Когда же настал вечер, приступили к Нему ученики Его и сказали: место здесь пустынное и время уже позднее; отпусти народ, чтобы они пошли в селения и купили себе пищи.16 Но Иисус сказал им: не нужно им идти, вы дайте им есть.17 Они же говорят Ему: у нас здесь только пять хлебов и две рыбы.18 Он сказал: принесите их Мне сюда.19 И велел народу возлечь на траву и, взяв пять хлебов и две рыбы, воззрел на небо, благословил и, преломив, дал хлебы ученикам, а ученики народу.20 И ели все и насытились; и набрали оставшихся кусков двенадцать коробов полных;21 а евших было около пяти тысяч человек, кроме женщин и детей.22 И тотчас понудил Иисус учеников Своих войти в лодку и отправиться прежде Его на другую сторону, пока Он отпустит народ.23 И, отпустив народ, Он взошел на гору помолиться наедине; и вечером оставался там один.24 А лодка была уже на средине моря, и ее било волнами, потому что ветер был противный.25 В четвертую же стражу ночи пошел к ним Иисус, идя по морю.26 И ученики, увидев Его идущего по морю, встревожились и говорили: это призрак; и от страха вскричали.27 Но Иисус тотчас заговорил с ними и сказал: ободритесь; это Я, не бойтесь.28 Петр сказал Ему в ответ: Господи! если это Ты, повели мне придти к Тебе по воде.29 Он же сказал: иди. И, выйдя из лодки, Петр пошел по воде, чтобы подойти к Иисусу,30 но, видя сильный ветер, испугался и, начав утопать, закричал: Господи! спаси меня.31 Иисус тотчас простер руку, поддержал его и говорит ему: маловерный! зачем ты усомнился?32 И, когда вошли они в лодку, ветер утих.33 Бывшие же в лодке подошли, поклонились Ему и сказали: истинно Ты Сын Божий.34 И, переправившись, прибыли в землю Геннисаретскую.35 Жители того места, узнав Его, послали во всю окрестность ту и принесли к Нему всех больных,36 и просили Его, чтобы только прикоснуться к краю одежды Его; и которые прикасались, исцелялись.

Матфея 14

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус; (Мр 6:14; Лк 9:7)2 и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.3 Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип; (Мр 6:17; Лк 3:19; Лк 3:20)4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш. (Лев 18:16; Лев 20:21)5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк. (Мф 21:26; Лк 20:6)6 А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод.7 Затова той с клетва обеща да даде, каквото и да му поиска.8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.9 Царят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да се даде.10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус.13 И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете. (Мф 10:23; Мф 12:15; Мр 6:30; Мр 6:32; Лк 9:10; Ин 6:1; Ин 6:2)14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им. (Мф 9:36; Мр 6:34)15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. (Мр 6:35; Лк 9:12; Ин 6:5)16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа. (Мф 15:36; Мр 6:34)20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа. (Мр 6:45; Ин 6:15)23 И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам. (Мр 6:43; Мр 6:46; Ин 6:15; Ин 6:16)24 А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.26 И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха. (Иов 9:8)27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус.30 Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна.33 А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син. (Пс 2:7; Мф 16:16; Мф 26:63; Мр 1:1; Лк 4:41; Ин 1:49; Ин 6:69; Ин 11:27; Деян 8:37; Рим 1:4)34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя. (Мр 6:53)35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха. (Мф 9:20; Мр 3:10; Лк 6:19; Деян 19:12)