1Выйдя же в день тот из дома, Иисус сел у моря.2И собралось к Нему множество народа, так что Он вошел в лодку и сел; а весь народ стоял на берегу.3И поучал их много притчами, говоря: вот, вышел сеятель сеять;4и когда он сеял, иное упало при дороге, и налетели птицы и поклевали то;5иное упало на места каменистые, где немного было земли, и скоро взошло, потому что земля была неглубока.6Когда же взошло солнце, увяло, и, как не имело корня, засохло;7иное упало в терние, и выросло терние и заглушило его;8иное упало на добрую землю и принесло плод: одно во сто крат, а другое в шестьдесят, иное же в тридцать.9Кто имеет уши слышать, да слышит!10И, приступив, ученики сказали Ему: для чего притчами говоришь им?11Он сказал им в ответ: для того, что вам дано знать тайны Царствия Небесного, а им не дано,12ибо кто имеет, тому дано будет и приумножится, а кто не имеет, у того отнимется и то, что имеет;13потому говорю им притчами, что они видя не видят, и слыша не слышат, и не разумеют;14и сбывается над ними пророчество Исаии, которое говорит: слухом услышите – и не уразумеете, и глазами смотреть будете – и не увидите,15ибо огрубело сердце людей сих и ушами с трудом слышат, и глаза свои сомкнули, да не увидят глазами и не услышат ушами, и не уразумеют сердцем, и да не обратятся, чтобы Я исцелил их.16Ваши же блаженны очи, что видят, и уши ваши, что слышат,17ибо истинно говорю вам, что многие пророки и праведники желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.18Вы же выслушайте [значение] притчи о сеятеле:19ко всякому, слушающему слово о Царствии и не разумеющему, приходит лукавый и похищает посеянное в сердце его – вот кого означает посеянное при дороге.20А посеянное на каменистых местах означает того, кто слышит слово и тотчас с радостью принимает его;21но не имеет в себе корня и непостоянен: когда настанет скорбь или гонение за слово, тотчас соблазняется.22А посеянное в тернии означает того, кто слышит слово, но забота века сего и обольщение богатства заглушает слово, и оно бывает бесплодно.23Посеянное же на доброй земле означает слышащего слово и разумеющего, который и бывает плодоносен, так что иной приносит плод во сто крат, иной в шестьдесят, а иной в тридцать.24Другую притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесное подобно человеку, посеявшему доброе семя на поле своем;25когда же люди спали, пришел враг его и посеял между пшеницею плевелы и ушел;26когда взошла зелень и показался плод, тогда явились и плевелы.27Придя же, рабы домовладыки сказали ему: господин! не доброе ли семя сеял ты на поле твоем? откуда же на нем плевелы?28Он же сказал им: враг человека сделал это. А рабы сказали ему: хочешь ли, мы пойдем, выберем их?29Но он сказал: нет, – чтобы, выбирая плевелы, вы не выдергали вместе с ними пшеницы,30оставьте расти вместе то и другое до жатвы; и во время жатвы я скажу жнецам: соберите прежде плевелы и свяжите их в связки, чтобы сжечь их, а пшеницу уберите в житницу мою.31Иную притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесное подобно зерну горчичному, которое человек взял и посеял на поле своем,32которое, хотя меньше всех семян, но, когда вырастет, бывает больше всех злаков и становится деревом, так что прилетают птицы небесные и укрываются в ветвях его.33Иную притчу сказал Он им: Царство Небесное подобно закваске, которую женщина, взяв, положила в три меры муки, доколе не вскисло все.34Все сие Иисус говорил народу притчами, и без притчи не говорил им,35да сбудется реченное через пророка, который говорит: отверзу в притчах уста Мои; изреку сокровенное от создания мира.36Тогда Иисус, отпустив народ, вошел в дом. И, приступив к Нему, ученики Его сказали: изъясни нам притчу о плевелах на поле.37Он же сказал им в ответ: сеющий доброе семя есть Сын Человеческий;38поле есть мир; доброе семя, это сыны Царствия, а плевелы – сыны лукавого;39враг, посеявший их, есть диавол; жатва есть кончина века, а жнецы суть Ангелы.40Посему как собирают плевелы и огнем сжигают, так будет при кончине века сего:41пошлет Сын Человеческий Ангелов Своих, и соберут из Царства Его все соблазны и делающих беззаконие,42и ввергнут их в печь огненную; там будет плач и скрежет зубов;43тогда праведники воссияют, как солнце, в Царстве Отца их. Кто имеет уши слышать, да слышит!44Еще подобно Царство Небесное сокровищу, скрытому на поле, которое, найдя, человек утаил, и от радости о нем идет и продает все, что имеет, и покупает поле то.45Еще подобно Царство Небесное купцу, ищущему хороших жемчужин,46который, найдя одну драгоценную жемчужину, пошел и продал все, что имел, и купил ее.47Еще подобно Царство Небесное неводу, закинутому в море и захватившему рыб всякого рода,48который, когда наполнился, вытащили на берег и, сев, хорошее собрали в сосуды, а худое выбросили вон.49Так будет при кончине века: изыдут Ангелы, и отделят злых из среды праведных,50и ввергнут их в печь огненную: там будет плач и скрежет зубов.51И спросил их Иисус: поняли ли вы все это? Они говорят Ему: так, Господи!52Он же сказал им: поэтому всякий книжник, наученный Царству Небесному, подобен хозяину, который выносит из сокровищницы своей новое и старое.53И, когда окончил Иисус притчи сии, пошел оттуда.54И, придя в отечество Свое, учил их в синагоге их, так что они изумлялись и говорили: откуда у Него такая премудрость и силы?55не плотников ли Он сын? не Его ли Мать называется Мария, и братья Его Иаков и Иосий, и Симон, и Иуда?56и сестры Его не все ли между нами? откуда же у Него все это?57И соблазнялись о Нем. Иисус же сказал им: не бывает пророк без чести, разве только в отечестве своем и в доме своем.58И не совершил там многих чудес по неверию их.
1В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. (Мр 4:1; Лк 8:4)2И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. (Лк 5:3; Лк 8:4)3И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; (Мр 4:2; Лк 8:5)4и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;6а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.8А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. (Быт 26:12)9Който има уши да слуша, нека слуша. (Мф 11:15; Мр 4:9)10Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?11А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. (Мф 11:25; Мф 16:17; Мр 4:11; 1Кор 2:10; 1Ин 2:27)12Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мф 25:29; Мр 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26)13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.14Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. (Ис 6:9; Иез 12:2; Мр 4:12; Лк 8:10; Ин 12:40; Деян 28:26; Деян 28:27; Рим 11:8; 2Кор 3:14; 2Кор 3:15)15Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ (Евр 5:11)16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. (Мф 16:17; Лк 10:23; Лк 10:24; Ин 20:29)17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. (Евр 11:13; 1Пет 1:10; 1Пет 1:11)18А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. (Мр 4:14; Мр 4:15; Лк 8:11)19При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. (Мф 4:23)20А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; (Иез 33:31; Иез 33:32)21корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. (Мф 11:6; 2Тим 1:15)22А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[1] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. (Иер 4:3; Мф 19:23; Мр 10:23; Лк 18:24; 1Тим 6:9; 2Тим 4:10)23А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Притча за житото и плевелите
24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;25но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.26И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.27А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?28Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?29А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.30Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Мф 3:12)
Притча за синаповото зърно
31Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; (Мр 4:30; Лк 13:18; Лк 13:19)32то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
Притча за кваса
33Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. (Мр 4:33; Лк 13:20)34Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; (Мр 4:33; Мр 4:34)35за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Пс 49:4; Пс 78:2; Рим 16:25; Рим 16:26; 1Кор 2:7; Еф 3:9; Кол 1:26)
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.37А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;38нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; (Быт 3:15; Мф 24:14; Мф 28:19; Мр 16:15; Мр 16:20; Лк 24:47; Ин 8:44; Деян 13:10; Кол 1:6; 1Ин 3:8)39неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. (Иоил 3:13; Откр 14:15)40И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.41Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, (Мф 18:7; 2Пет 2:1; 2Пет 2:2)42и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мф 3:12; Мф 8:12; Мф 13:50; Откр 19:20; Откр 20:10)43Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. (Дан 12:3; Мф 13:9; 1Кор 15:42; 1Кор 15:43)
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. (Ис 55:1; Флп 3:7; Флп 3:8; Откр 3:18)45Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери46и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Прит 2:4; Прит 3:14; Прит 3:15; Прит 8:10; Прит 8:19)
Притча за мрежата
47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, (Мф 22:10)48и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.49Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Мф 25:32)50и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, (Мф 13:42)51Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.52А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. (Песн 7:13)
Исус Христос – отхвърлен от Назарет
53Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. (Мр 6:1; Лк 4:16)54И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? (Мф 2:23; Мр 6:1; Лк 4:16; Лк 4:23)55Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? (Ис 49:7; Мф 12:46; Мр 6:3; Лк 3:23; Ин 6:42)56И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?57И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. (Мф 11:6; Мр 6:3; Мр 6:4; Лк 4:24; Ин 4:44)58И не извърши там много велики дела поради неверието им. (Мр 6:5; Мр 6:6)