1По прошествии субботы Мария Магдалина и Мария Иаковлева и Саломия купили ароматы, чтобы идти помазать Его.2И весьма рано, в первый [день] недели, приходят ко гробу, при восходе солнца,3и говорят между собою: кто отвалит нам камень от двери гроба?4И, взглянув, видят, что камень отвален; а он был весьма велик.5И, войдя во гроб, увидели юношу, сидящего на правой стороне, облеченного в белую одежду; и ужаснулись.6Он же говорит им: не ужасайтесь. Иисуса ищете Назарянина, распятого; Он воскрес, Его нет здесь. Вот место, где Он был положен.7Но идите, скажите ученикам Его и Петру, что Он предваряет вас в Галилее; там Его увидите, как Он сказал вам.8И, выйдя, побежали от гроба; их объял трепет и ужас, и никому ничего не сказали, потому что боялись.9Воскреснув рано в первый [день] недели, [Иисус] явился сперва Марии Магдалине, из которой изгнал семь бесов.10Она пошла и возвестила бывшим с Ним, плачущим и рыдающим;11но они, услышав, что Он жив и она видела Его, – не поверили.12После сего явился в ином образе двум из них на дороге, когда они шли в селение.13И те, возвратившись, возвестили прочим; но и им не поверили.14Наконец, явился самим одиннадцати, возлежавшим [на вечери], и упрекал их за неверие и жестокосердие, что видевшим Его воскресшего не поверили.15И сказал им: идите по всему миру и проповедуйте Евангелие всей твари.16Кто будет веровать и креститься, спасен будет; а кто не будет веровать, осужден будет.17Уверовавших же будут сопровождать сии знамения: именем Моим будут изгонять бесов; будут говорить новыми языками;18будут брать змей; и если что смертоносное выпьют, не повредит им; возложат руки на больных, и они будут здоровы.19И так Господь, после беседования с ними, вознесся на небо и воссел одесную Бога.20А они пошли и проповедывали везде, при Господнем содействии и подкреплении слова последующими знамениями. Аминь.
1А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат. (Мф 28:1; Лк 23:56; Лк 24:1; Ин 20:1)2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето. (Лк 24:1)3И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Защото беше твърде голям[1].4А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.5И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха[2]. (Лк 24:3; Ин 20:11; Ин 20:12)6А той им каза: Не се плашете[3]; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха. (Мф 28:5)7Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза. (Мф 26:32; Мр 14:28)8И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха. (Мф 28:8; Лк 24:9)9И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа. (Мф 28:9; Лк 8:2; Ин 20:14)10Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, които Го жалееха и плачеха. (Лк 24:10; Ин 20:18)11Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха. (Лк 24:11)12След това Исус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, като отиваха в едно село. (Лк 24:13)13И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.14После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал. (Лк 24:36; Ин 20:19; 1Кор 15:5; 1Кор 15:7)15И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. (Ис 2:3; Ис 52:10; Мф 28:19; Ин 15:16; Кол 1:23)16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. (Ин 3:18; Ин 3:36; Ин 12:48; Деян 2:38; Деян 16:30; Рим 10:9; 1Пет 3:21)17И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; (Дан 2:4; Лк 10:17; Деян 2:4; Деян 5:16; Деян 8:7; Деян 10:46; Деян 16:18; Деян 19:6; Деян 19:12; 1Кор 12:10; 1Кор 12:28)18змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. (Лк 10:19; Деян 5:15; Деян 5:16; Деян 9:17; Деян 28:5; Деян 28:8; Иак 5:14; Иак 5:15)