1Некоторый же муж, именем Анания, с женою своею Сапфирою, продав имение,2утаил из цены, с ведома и жены своей, а некоторую часть принес и положил к ногам Апостолов.3Но Петр сказал: Анания! Для чего [ты допустил] сатане вложить в сердце твое [мысль] солгать Духу Святому и утаить из цены земли?4Чем ты владел, не твое ли было, и приобретенное продажею не в твоей ли власти находилось? Для чего ты положил это в сердце твоем? Ты солгал не человекам, а Богу.5Услышав сии слова, Анания пал бездыханен; и великий страх объял всех, слышавших это.6И встав, юноши приготовили его к погребению и, вынеся, похоронили.7Часа через три после сего пришла и жена его, не зная о случившемся.8Петр же спросил ее: скажи мне, за столько ли продали вы землю? Она сказала: да, за столько.9Но Петр сказал ей: что это согласились вы искусить Духа Господня? вот, входят в двери погребавшие мужа твоего; и тебя вынесут.10Вдруг она упала у ног его и испустила дух. И юноши, войдя, нашли ее мертвою и, вынеся, похоронили подле мужа ее.11И великий страх объял всю церковь и всех слышавших это.12Руками же Апостолов совершались в народе многие знамения и чудеса; и все единодушно пребывали в притворе Соломоновом.13Из посторонних же никто не смел пристать к ним, а народ прославлял их.14Верующих же более и более присоединялось к Господу, множество мужчин и женщин,15так что выносили больных на улицы и полагали на постелях и кроватях, дабы хотя тень проходящего Петра осенила кого из них.16Сходились также в Иерусалим многие из окрестных городов, неся больных и нечистыми духами одержимых, которые и исцелялись все.17Первосвященник же и с ним все, принадлежавшие к ереси саддукейской, исполнились зависти,18и наложили руки свои на Апостолов, и заключили их в народную темницу.19Но Ангел Господень ночью отворил двери темницы и, выведя их, сказал:20идите и, став в храме, говорите народу все сии слова жизни.21Они, выслушав, вошли утром в храм и учили. Между тем первосвященник и которые с ним, придя, созвали синедрион и всех старейшин из сынов Израилевых и послали в темницу привести [Апостолов].22Но служители, придя, не нашли их в темнице и, возвратившись, донесли,23говоря: темницу мы нашли запертою со всею предосторожностью и стражей стоящими перед дверями; но, отворив, не нашли в ней никого.24Когда услышали эти слова первосвященник, начальник стражи и [прочие] первосвященники, недоумевали, что бы это значило.25Пришел же некто и донес им, говоря: вот, мужи, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ.26Тогда начальник стражи пошел со служителями и привел их без принуждения, потому что боялись народа, чтобы не побили их камнями.27Приведя же их, поставили в синедрионе; и спросил их первосвященник, говоря:28не запретили ли мы вам накрепко учить о имени сем? и вот, вы наполнили Иерусалим учением вашим и хотите навести на нас кровь Того Человека.29Петр же и Апостолы в ответ сказали: должно повиноваться больше Богу, нежели человекам.30Бог отцов наших воскресил Иисуса, Которого вы умертвили, повесив на древе.31Его возвысил Бог десницею Своею в Начальника и Спасителя, дабы дать Израилю покаяние и прощение грехов.32Свидетели Ему в сем мы и Дух Святый, Которого Бог дал повинующимся Ему.33Слышав это, они разрывались от гнева и умышляли умертвить их.34Встав же в синедрионе, некто фарисей, именем Гамалиил, законоучитель, уважаемый всем народом, приказал вывести Апостолов на короткое время,35а им сказал: мужи Израильские! подумайте сами с собою о людях сих, что вам с ними делать.36Ибо незадолго перед сим явился Февда, выдавая себя за кого–то великого, и к нему пристало около четырехсот человек; но он был убит, и все, которые слушались его, рассеялись и исчезли.37После него во время переписи явился Иуда Галилеянин и увлек за собою довольно народа; но он погиб, и все, которые слушались его, рассыпались.38И ныне, говорю вам, отстаньте от людей сих и оставьте их; ибо если это предприятие и это дело – от человеков, то оно разрушится,39а если от Бога, то вы не можете разрушить его; [берегитесь], чтобы вам не оказаться и богопротивниками.40Они послушались его; и, призвав Апостолов, били [их] и, запретив им говорить о имени Иисуса, отпустили их.41Они же пошли из синедриона, радуясь, что за имя Господа Иисуса удостоились принять бесчестие.42И всякий день в храме и по домам не переставали учить и благовествовать об Иисусе Христе.
1А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот2и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. (Деян 4:37)3А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? (Чис 30:2; Чис 30:3; Втор 23:21; Еккл 5:2; Еккл 5:4; Лк 22:3)4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.5И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. (Деян 5:10; Деян 5:11)6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. (Ин 19:40)7След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.9А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате[1] Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. (Мф 4:7; Деян 5:3)10И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. (Деян 5:5)11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. (Деян 2:43; Деян 5:5; Деян 19:17)
Други чудеса на апостолите
12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; (Деян 2:43; Деян 3:11; Деян 4:32; Деян 14:3; Деян 19:11; Рим 15:19; 2Кор 12:12; Евр 2:4)13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; (Ин 9:22; Ин 12:42; Ин 19:38; Деян 2:47; Деян 4:21)14и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), (Деян 2:45; Деян 11:21)15така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. (Мф 9:21; Мф 14:36; Деян 19:12)16Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. (Мр 16:17; Мр 16:18; Ин 14:12)
Апостолите пред Синедриона
17Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, (Деян 4:1; Деян 4:2; Деян 4:6)18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. (Лк 21:12)19Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: (Деян 12:7; Деян 16:26)20Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. (Ин 6:68; Ин 17:3; 1Ин 5:11)21Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. (Деян 4:5; Деян 4:6)22Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:23Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.24А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. (Лк 22:4; Деян 4:1)25Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. (Мф 21:26)27И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:28Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. (Мф 27:25; Деян 2:23; Деян 2:36; Деян 3:15; Деян 4:18; Деян 7:52)29А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. (Деян 4:19)30Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. (Деян 3:13; Деян 3:15; Деян 10:39; Деян 13:29; Деян 22:14; Гал 3:13; 1Пет 2:24)31Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. (Мф 1:21; Лк 24:47; Деян 2:33; Деян 2:36; Деян 3:15; Деян 3:26; Деян 4:12; Деян 13:38; Еф 1:7; Флп 2:9; Кол 1:14; Евр 2:10; Евр 12:2; 1Ин 2:1)32И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. (Ин 15:26; Ин 15:27; Деян 2:4; Деян 3:15; Деян 10:44)33А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. (Деян 2:37; Деян 7:54)
Съветът на Гамалиил
34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; (Деян 22:3)35и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.36Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. (Прит 21:30; Ис 8:10; Деян 21:38)37След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. (Лк 2:2)38И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; (Мф 15:13; Лк 21:15; 1Кор 1:25)39но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. (Лк 21:15; Деян 4:18; Деян 7:51; Деян 9:5; Деян 23:9)40И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. (Мф 10:17; Мф 23:34; Мр 13:9)41А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. (Мф 5:12; Рим 5:3; 2Кор 6:9; 2Кор 6:10; 2Кор 12:10; Флп 1:29; Евр 10:34; Иак 1:2; 1Пет 4:13; 1Пет 4:16)42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос. (Деян 2:46; Деян 4:20; Деян 4:29)