1Когда они говорили к народу, к ним приступили священники и начальники стражи при храме и саддукеи,2досадуя на то, что они учат народ и проповедуют в Иисусе воскресение из мертвых;3и наложили на них руки и отдали [их] под стражу до утра; ибо уже был вечер.4Многие же из слушавших слово уверовали; и было число таковых людей около пяти тысяч.5На другой день собрались в Иерусалим начальники их и старейшины, и книжники,6и Анна первосвященник, и Каиафа, и Иоанн, и Александр, и прочие из рода первосвященнического;7и, поставив их посреди, спрашивали: какою силою или каким именем вы сделали это?8Тогда Петр, исполнившись Духа Святаго, сказал им: начальники народа и старейшины Израильские!9Если от нас сегодня требуют ответа в благодеянии человеку немощному, как он исцелен,10то да будет известно всем вам и всему народу Израильскому, что именем Иисуса Христа Назорея, Которого вы распяли, Которого Бог воскресил из мертвых, Им поставлен он перед вами здрав.11Он есть камень, пренебреженный вами зиждущими, но сделавшийся главою угла, и нет ни в ком ином спасения,12ибо нет другого имени под небом, данного человекам, которым надлежало бы нам спастись.13Видя смелость Петра и Иоанна и приметив, что они люди некнижные и простые, они удивлялись, между тем узнавали их, что они были с Иисусом;14видя же исцеленного человека, стоящего с ними, ничего не могли сказать вопреки.15И, приказав им выйти вон из синедриона, рассуждали между собою,16говоря: что нам делать с этими людьми? Ибо всем, живущим в Иерусалиме, известно, что ими сделано явное чудо, и мы не можем отвергнуть [сего];17но, чтобы более не разгласилось это в народе, с угрозою запретим им, чтобы не говорили об имени сем никому из людей.18И, призвав их, приказали им отнюдь не говорить и не учить о имени Иисуса.19Но Петр и Иоанн сказали им в ответ: судите, справедливо ли пред Богом слушать вас более, нежели Бога?20Мы не можем не говорить того, что видели и слышали.21Они же, пригрозив, отпустили их, не находя возможности наказать их, по причине народа; потому что все прославляли Бога за происшедшее.22Ибо лет более сорока было тому человеку, над которым сделалось сие чудо исцеления.23Быв отпущены, они пришли к своим и пересказали, что говорили им первосвященники и старейшины.24Они же, выслушав, единодушно возвысили голос к Богу и сказали: Владыко Боже, сотворивший небо и землю и море и все, что в них!25Ты устами отца нашего Давида, раба Твоего, сказал Духом Святым: что мятутся язычники, и народы замышляют тщетное?26Восстали цари земные, и князи собрались вместе на Господа и на Христа Его.27Ибо поистине собрались в городе сем на Святаго Сына Твоего Иисуса, помазанного Тобою, Ирод и Понтий Пилат с язычниками и народом Израильским,28чтобы сделать то, чему быть предопределила рука Твоя и совет Твой.29И ныне, Господи, воззри на угрозы их, и дай рабам Твоим со всею смелостью говорить слово Твое,30тогда как Ты простираешь руку Твою на исцеления и на соделание знамений и чудес именем Святаго Сына Твоего Иисуса.31И, по молитве их, поколебалось место, где они были собраны, и исполнились все Духа Святаго, и говорили слово Божие с дерзновением.32У множества же уверовавших было одно сердце и одна душа; и никто ничего из имения своего не называл своим, но все у них было общее.33Апостолы же с великою силою свидетельствовали о воскресении Господа Иисуса Христа; и великая благодать была на всех их.34Не было между ними никого нуждающегося; ибо все, которые владели землями или домами, продавая их, приносили цену проданного35и полагали к ногам Апостолов; и каждому давалось, в чем кто имел нужду.36Так Иосия, прозванный от Апостолов Варнавою, что значит – сын утешения, левит, родом Кипрянин,37у которого была своя земля, продав ее, принес деньги и положил к ногам Апостолов.
1И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях2възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. (Мф 22:23; Деян 23:8)3И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;6и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. (Исх 2:14; Мф 21:23; Лк 3:2; Ин 11:49; Ин 18:13; Деян 7:27)7И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, (Лк 12:11; Лк 12:12)9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,10да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. (Деян 2:24; Деян 3:6; Деян 3:16)11Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Ис 28:16; Мф 21:42; Мр 12:10; Лк 20:17; Рим 9:33; 1Пет 2:6)12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[1] човеците, чрез което трябва да се спасим. (Мф 1:21; Деян 10:43; Кол 1:14; Кол 1:20; 1Фес 5:9; 1Тим 2:5; 1Тим 2:6)13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. (Мф 11:25; 1Кор 1:27)14А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. (Деян 3:11)15Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:16Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. (Ин 11:47; Деян 3:9; Деян 3:10)17Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. (Деян 5:40)19А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; (Деян 5:29)20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. (Деян 1:8; Деян 2:32; Деян 22:15; 1Ин 1:1; 1Ин 1:3)21А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. (Мф 21:26; Лк 20:6; Лк 20:19; Лк 22:2; Деян 5:26)22Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, (4Цар 19:15)25Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? (Пс 2:1)26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син[2] Исус, Когото си помазал, (Мф 26:3; Мф 26:4; Лк 1:35; Лк 4:18; Лк 22:2; Лк 23:1; Лк 23:8; Ин 10:36)28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. (Мф 26:24; Деян 2:23; Деян 3:18)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, (Деян 9:27; Деян 13:46; Деян 14:3; Деян 19:8; Деян 26:26; Деян 28:31; Еф 6:19)30докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. (Деян 2:43; Деян 3:6; Деян 3:16; Деян 5:12)31И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. (Деян 2:2; Деян 2:4; Деян 4:29; Деян 16:26)
Общата собственост на благата при първите християни
32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. (Деян 2:44; Деян 5:12; Рим 15:5; Рим 15:6; 2Кор 13:11; Флп 1:27; Флп 2:2; 1Пет 3:8)33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. (Деян 1:8; Деян 1:22; Деян 2:47)34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, (Деян 2:45)35и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда. (Деян 2:45; Деян 4:37; Деян 5:2; Деян 6:1)36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,37като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите. (Деян 4:34; Деян 4:35; Деян 5:1; Деян 5:2)