1И встал Иаков и пошел в землю сынов востока.2И увидел: вот, на поле колодезь, и там три стада мелкого скота, лежавшие около него, потому что из того колодезя поили стада. Над устьем колодезя был большой камень.3Когда собирались туда все стада, отваливали камень от устья колодезя и поили овец; потом опять клали камень на свое место, на устье колодезя.4Иаков сказал им: братья мои! откуда вы? Они сказали: мы из Харрана.5Он сказал им: знаете ли вы Лавана, сына Нахорова? Они сказали: знаем.6Он еще сказал им: здравствует ли он? Они сказали: здравствует; и вот, Рахиль, дочь его, идет с овцами.7И сказал: вот, дня еще много; не время собирать скот; напойте овец и пойдите, пасите.8Они сказали: не можем, пока не соберутся все стада, и не отвалят камня от устья колодезя; тогда будем мы поить овец.9Еще он говорил с ними, как пришла Рахиль с мелким скотом отца своего, потому что она пасла.10Когда Иаков увидел Рахиль, дочь Лавана, брата матери своей, и овец Лавана, брата матери своей, то подошел Иаков, отвалил камень от устья колодезя и напоил овец Лавана, брата матери своей.11И поцеловал Иаков Рахиль и возвысил голос свой и заплакал.12И сказал Иаков Рахили, что он родственник отцу ее и что он сын Ревеккин. А она побежала и сказала отцу своему.13Лаван, услышав о Иакове, сыне сестры своей, выбежал ему навстречу, обнял его и поцеловал его, и ввел его в дом свой; и он рассказал Лавану все сие.14Лаван же сказал ему: подлинно ты кость моя и плоть моя. И жил у него [Иаков] целый месяц.15И Лаван сказал Иакову: неужели ты даром будешь служить мне, потому что ты родственник? скажи мне, что заплатить тебе?16У Лавана же было две дочери; имя старшей: Лия; имя младшей: Рахиль.17Лия была слаба глазами, а Рахиль была красива станом и красива лицем.18Иаков полюбил Рахиль и сказал: я буду служить тебе семь лет за Рахиль, младшую дочь твою.19Лаван сказал: лучше отдать мне ее за тебя, нежели отдать ее за другого кого; живи у меня.20И служил Иаков за Рахиль семь лет; и они показались ему за несколько дней, потому что он любил ее.21И сказал Иаков Лавану: дай жену мою, потому что мне уже исполнилось время, чтобы войти к ней.22Лаван созвал всех людей того места и сделал пир.23Вечером же взял дочь свою Лию и ввел ее к нему; и вошел к ней [Иаков].24И дал Лаван служанку свою Зелфу в служанки дочери своей Лии.25Утром же оказалось, что это Лия. И сказал Лавану: что это сделал ты со мною? не за Рахиль ли я служил у тебя? зачем ты обманул меня?26Лаван сказал: в нашем месте так не делают, чтобы младшую выдать прежде старшей;27окончи неделю этой, потом дадим тебе и ту за службу, которую ты будешь служить у меня еще семь лет других.28Иаков так и сделал и окончил неделю этой. И [Лаван] дал Рахиль, дочь свою, ему в жену.29И дал Лаван служанку свою Валлу в служанки дочери своей Рахили.30[Иаков] вошел и к Рахили, и любил Рахиль больше, нежели Лию; и служил у него еще семь лет других.31Господь узрел, что Лия была нелюбима, и отверз утробу ее, а Рахиль была неплодна.32Лия зачала и родила сына, и нарекла ему имя: Рувим, потому что сказала она: Господь призрел на мое бедствие; ибо теперь будет любить меня муж мой.33И зачала опять и родила сына, и сказала: Господь услышал, что я нелюбима, и дал мне и сего. И нарекла ему имя: Симеон.34И зачала еще и родила сына, и сказала: теперь–то прилепится ко мне муж мой, ибо я родила ему трех сынов. От сего наречено ему имя: Левий.35И еще зачала и родила сына, и сказала: теперь–то я восхвалю Господа. Посему нарекла ему имя Иуда. И перестала рождать.
1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. (Чис 23:7; Ос 12:12)2И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.3И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.4Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.5Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.6И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. (Быт 43:27)7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.9Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. (Исх 2:16)10А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. (Исх 2:17)11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. (Быт 33:4; Быт 45:14; Быт 45:15)12Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. (Быт 13:8; Быт 14:14; Быт 14:16; Быт 24:28)13А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. (Быт 24:29)14Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. (Быт 2:23; Суд 9:2; 2Цар 5:1; 2Цар 19:12; 2Цар 19:13)
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;17на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.18И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. (Быт 31:41; 2Цар 3:14)19Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.20И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. (Быт 30:26; Ос 12:12)21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. (Суд 15:1)22И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. (Суд 14:10; Ин 2:1; Ин 2:2)23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.25Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?26А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.27Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. (Суд 14:12)28И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.29А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.30И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. (Быт 29:20; Быт 30:26; Быт 31:41; Втор 21:15; Ос 12:12)
Потомството на Яков
31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. (Быт 30:1; Пс 127:3)32И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. (Исх 3:7; Исх 4:31; Втор 26:7; Пс 25:18; Пс 106:44)33И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2].34Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3].35И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда. (Мф 1:2)