1بياييد خداوند را ستايش كنيم و در وصف«صخرهٔ» نجات خود، با شادی سرود بخوانيم!2با شكرگزاری به حضور او بياييم و با سرودهای شاد او را بپرستيم!3زيرا خداوند، خدای عظيمی است؛ او پادشاهی است كه بر همهٔ خدايان فرمان میراند.4اعماق زمين در دست خداوند است و بلندی و عظمت کوهها از آن او میباشد.5آبها و خشكیها را خدا بوجود آورده و آنها به او تعلق دارند.6بياييد در برابر خدا، سر فرود آوريم و او را عبادت كنيم. بياييد در حضور آفرينندهٔ خود زانو بزنيم.7ما قوم او هستيم و او خدای ما، ما گلهٔ او هستيم و او شبان ما. ای كاش امروز صدای خداوند را بشنويد كه میفرمايد:8«سختدل و نامطيع نباشيد چنانكه اجداد شما در صحرای مريبا و مسا نامطيع شدند.[1] (خروج 17:1)9در آنجا، اجداد شما، هر چند بارها معجزات و اعمال شگفتانگيز مرا ديدند، اما باز به من شک كردند.10مدت چهل سال، از آنها محزون و بيزار بودم، زيرا دل و فكرشان از من دور بود و نمیخواستند دستوراتم را اطاعت نمايند11تا اينكه خشمگين شده، قسم خوردم كه نگذارم وارد سرزمينی شوند كه وعده داده بودم در آن آرام و قرار بگيرند.»
مزامير 95
Верен
از Veren1Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!2Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!3Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.4В ръката Му са дълбините на земята и Негови – планинските височини.5Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.6Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!7Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,8не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,9когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.10Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.11Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!