1ای خداوند، به داد ما برس، زيرا ديگر اثری از خداشناسان نيست و انسان درستكاری در دنيا باقی نمانده است.2همه دروغ میگويند و با چاپلوسی يكديگر را فريب میدهند.3-4ای خداوند، زبان چاپلوسان و متكبران را ببر كه میگويند: «ما هر چه را كه بخواهيم با زبانمان به دست میآوريم. هر چه را كه بخواهيم میگوييم و كسی نمیتواند مانع ما شود.»5خداوند میگويد: «من برمیخيزم و به داد فقيران و درماندگان میرسم و آنها را از دست ظالمان نجات میبخشم.»6وعدههای خداوند، مانند نقرهای كه هفت بار در كوره تصفيه شده باشد، پاک و قابل اعتماد است.7-8ای خداوند، هر چند پای اشخاص بدكار به همه جا رسيده است و مردم كارهای پليد آنها را ستايش میكنند، ولی تو ما را تا ابد از چنين اشخاص حفظ خواهی كرد.
مزامير 12
Верен
از Veren1За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.2Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.3ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,4всички, които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас – кой е господар над нас?5Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.6Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.7Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.8Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.