امثال 8 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

ندای حكمت

1 آيا ندای حكمت را نمیشنويد؟ 2-3 حكمت دم دروازههای شهر و سر چهارراهها و جلو در هر خانهای ايستاده، میگويد: 4-5 «ای انسانهای جاهل و نادان به ندای من گوش دهيد و زيركی و فهم كسب كنيد. 6-7 به من گوش دهيد، زيرا سخنان من گرانبهاست. من حقيقت و راستی را بيان میكنم و از ناراستی نفرت دارم. 8 سخنان من بر حق است و كسی را گمراه نمیكند. 9 حرفهای من برای كسی كه گوش شنوا داشته باشد واضح و روشن است. 10 تعليمی كه من میدهم از طلا و نقره گرانبهاتر است. 11 ارزش من از ياقوت بيشتر است و هيچ چيز را نمیتوان با من مقايسه كرد. 12 من حكمتم و از زيركی و دانايی و بصيرت برخوردار میباشم. 13 اگر كسی خداترس باشد، از بدی نفرت خواهد داشت. من از غرور و تكبر، رفتار و گفتار نادرست متنفرم. 14-15 «من هدايت میكنم و فهم و بصيرت میبخشم. به نيروی من پادشاهان سلطنت میكنند و قضات به عدل و انصاف قضاوت مینمايند. 16 تمام رهبران و بزرگان جهان به كمک من حكمرانی میكنند. 17 من كسانی را كه مرا دوست دارند، دوست دارم. آنانی كه در جستجوی من باشند مرا خواهند يافت. 18 ثروت و حرمت، اموال و موفقيت در اختيار من است. 19 بخششهای من از طلای ناب و نقرهٔ خالص بهتر است. 20 راههای من عدل و حق است. 21 ثروت حقيقی از آن كسانی است كه مرا دوست دارند، زيرا من خزانههای ايشان را پر میسازم. 22 «خداوند در ابتدا، قبل از آفرينش عالم هستی، مرا با خود داشت. 23 از ازل، پيش از به وجود آمدن جهان من به وجود آمدم. 24 قبل از پيدايش اقيانوسها و چشمههای پر آب، 25 قبل از آنكه كوهها و تپهها به وجود آيند، 26 قبل از آنكه خدا زمين و صحراها و حتی خاک را بيافريند من به وجود آمدم. 27 «وقتی خدا آسمان را استوار ساخت و افق را بر سطح آبها كشيد من آنجا بودم. 28 وقتی ابرها را در آسمان گسترانيد و چشمهها را از اعماق جاری نمود، 29 وقتی حدود درياها را تعيين كرد تا آبها از آن تجاوز نكنند و وقتی اساس زمين را بنياد نهاد، 30 من نزد او معمار بودم. موجب شادی هميشگی او بودم و در حضورش شادی میكردم. 31 دنيا و انسانهايی كه او آفريده بود مايهٔ خوشی من بودند. 32 پس ای جوانان به من گوش دهيد، زيرا همهٔ كسانی كه از دستورات من پيروی میكنند سعادتمندند. 33 «به نصيحت من گوش كنيد؛ عاقل باشيد و نصيحت مرا رد نكنيد. 34 خوشا به حال كسی كه به من گوش دهد و هر روز جلو در خانهٔ من انتظار مرا بكشد، 35 زيرا هر كه مرا بيابد حيات را يافته و خداوند را خشنود ساخته است؛ 36 اما كسی كه مرا از دست بدهد به جانش لطمه میزند، آنانی كه از من متنفر باشند مرگ را دوست دارند.»

Верен

از Veren

1 Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си? 2 Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките; 3 вика при портите, при входа на града, при входа на вратите: 4 Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове. 5 Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце. 6 Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда. 7 Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми. 8 Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво. 9 Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание. 10 Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато^[1], 11 защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея. 12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание. 13 Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива. 14 Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата. 15 Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда. 16 Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии. 17 Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят. 18 При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата. 19 Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и ползата от мен – от отбрано среброст. 10-11;. 20 Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието, 21 за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им. 22 ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. 23 От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. 24 Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. 25 Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, 26 докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. 27 Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната, 28 когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, 29 когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше^[2] основите на земята – 30 тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, 31 веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове. 32 И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища. 33 Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте. 34 Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми, 35 защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА, 36 а който ме пропуска^[3], вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.