Sprüche 26 | Neue evangelistische Übersetzung

Neue evangelistische Übersetzung

1 Wie Schnee zum Sommer und Regen zur Ernte / passt Ehre zum Dummkopf. 2 Wie ein flatternder Spatz, eine Schwalbe im Flug, / so ist ein unverdienter Fluch: Er trifft nicht ein. 3 Eine Peitsche fürs Pferd, ein Zaum für den Esel / und ein Stock auf den Rücken des Toren. 4 Gib dem Dummkopf keine Antwort, die seiner Dummheit entspricht, / sonst wirst du ihm gleich. 5 Gib dem Dummkopf eine Antwort, die seine Dummheit verdient, / sonst hält er sich für klug. 6 Wer Botschaft durch einen Dummkopf schickt, / hackt sich selbst die Füße ab und nimmt Unrecht in Kauf. 7 Schlaff hängen die Beine am Lahmen herab, / so ein Weisheitsspruch aus einem dummen Mund. 8 Wer einem Dummen Ehre erweist, / verschnürt einen Stein in der Schleuder. 9 Wie ein Dornzweig in der Hand des Betrunkenen / ist ein Weisheitsspruch im Mund eines Dummen. 10 Wie ein Bogenschütze, der auf jeden schießt, / ist einer, der Narren und Strolche einstellt. 11 Wie ein Hund zu seinem Erbrochenen umkehrt, / ist ein Narr, der seinen Unsinn wiederholt.^[1] (2Petr 2,22) 12 Kennst du einen, der sich selbst für weise hält? / Für einen Dummen ist mehr Hoffnung als für ihn. 13 Der Faule sagt: „Draußen läuft ein Löwe herum, / ein Junglöwe mitten auf dem Platz.“ 14 Die Tür dreht sich in der Angel / und der Faule im Bett. 15 Greift der Faule mit der Hand in die Schüssel, / ist ihm die Mühe zu groß: Er bringt sie nicht zurück in den Mund. 16 Ein Faulpelz hält sich für klüger / als sieben Sachverständige. 17 Wer sich in Streit mischt, der ihn nichts angeht, / der packt einen streunenden Hund bei den Ohren. 18 Wie ein Irrer, der mit Brandpfeilen schießt / und mit tödlichen Waffen hantiert, 19 ist ein Mann, der seinen Nächsten betrügt / und dann sagt: „Es war nur ein Scherz.“ 20 Wo kein Holz mehr ist, geht das Feuer aus; / ist der Verleumder fort, legt sich der Streit. 21 Wie Kohlen die Glut und wie Holz das Feuer, / so schürt ein zänkischer Mann den Streit. 22 Die Worte des Verleumders werden gierig geschluckt / und dringen sehr tief ein. 23 Wie Silberglasur auf Tongeschirr / sind glatte Zungen und ein böses Herz. 24 Ein gehässiger Mensch verstellt seine Worte, / doch im Inneren ist er falsch. 25 Trau seinen schönen Worten nicht, / denn sieben Teufeleien hat er im Sinn. 26 Mag Hass sich hinter Verstellung verbergen, / in der Gemeinschaft wird die Bosheit offenbar. 27 Wer andern eine Grube gräbt, fällt selbst hinein. / Wer einen Stein auf andere wälzt, auf den rollt er zurück. 28 Eine falsche Zunge hasst ihre Opfer, / und ein schmeichelnder Mund bringt einen zu Fall.

Съвременен български превод

von Bulgarian Bible Society

Глупецът и неговата глупост

1 Както снегът в лятно време и дъждът по жътва, така и оказването на чест не подхожда на глупеца. 2 Както птицата хвръква, както лястовицата отлита, така незаслуженото проклятие няма да се сбъдне. 3 Бичът е за коня, юздата – за магарето, а тоягата – за гърба на глупците. (Spr 10,13; Spr 19,29) 4 Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен на него; 5 не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не се помисли той за мъдър. 6 Който отправя поръчка чрез глупец, отсича краката си, причинява си неприятности. 7 Както краката на куция отслабват, така и умната дума куца в устата на глупците. 8 Който удостоява глупеца с чест, е като онзи, който слага объл камък в прашката. 9 Каквото е трънът, попаднал в ръката на пияница, това е умната дума в устата на глупците. 10 Онзи, който наема глупец, е като стрелец, който наранява със стрела всеки минувач. 11 Както псе се връща при бълвоча си, така и глупецът само повтаря глупостите си. (2Petr 2,22) 12 Видиш ли човек, който се мисли за мъдър, надявай се повече на глупеца, отколкото на него. (Spr 29,20)

Ленивият човек и лъжливият език

13 Ленивецът се оправдава: „На пътя има лъв! Лъв насред улицата!“ (Spr 22,13) 14 Вратата се върти на пантите си, а ленивецът на леглото си. 15 Ленивецът потапя ръка в блюдото, но му е тежко да я повдигне до устата си. (Spr 19,24) 16 Ленивецът се има за по-мъдър от седем души, способни да дадат смислен отговор. 17 Който се намесва в чужд спор, е като онзи, който хваща за ушите минаващото куче. 18 Както шутът стреля с огнени и смъртоносни стрели, 19 така е и човекът, който коварно измамва ближния си и казва: „Аз само се пошегувах.“ 20 Където няма дърва, огънят угасва, и където няма клеветник, раздорът престава. (Spr 22,10) 21 Въглищата са за жар, дървата – за огън, а свадливият човек – за разпалване на раздори. 22 Думите на клеветника са вълшебни като сладкиши и проникват дълбоко в човека. (Spr 18,8) 23 Измамният език и злобното сърце са като глинен съд със сребърна глазура. (Mt 23,25) 24 Ненавистникът лицемери с устата си, а в сърцето си крои коварство. 25 Когато такъв говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му. (Sir 27,23) 26 Който прикрива омразата си с измама, злобата му ще лъсне пред всички, събрани в съда. 27 Който копае яма на ближния си, сам ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре за другия, той върху самия него ще падне. (Ps 7,16; Pred 10,8; Sir 27,25)

Ps 7,16Pred 10,8Sir 27,25

28 Лъжливият език води до крушение и ласкателната уста причинява падение.