von Karl-Heinz Vanheiden1Rühme dich nicht des morgigen Tages, / denn du weißt nicht, was ein neuer Tag bringt.2Mag ein anderer dich loben, doch nicht dein eigener Mund; / ein Fremder mag dich rühmen, doch nicht deine eigenen Lippen.3Ein Stein ist schwer, Sand eine Last; / noch schwerer wiegt der Ärger, den man mit Dummköpfen hat.4Zorn ist grausam und Wut wie eine Flut, / doch wer kann sich retten vor der Eifersucht?5Besser ein offener Tadel / als Liebe, die ängstlich schweigt.6Treu gemeint sind die Schläge von dem, der dich liebt, / doch reichlich die Küsse des Hassers.7Der Satte verachtet den besten Honig, / dem Hungrigen ist alles Bittere süß.8Wie ein Vogel, der weit vom Nest weg fliegt, / ist ein Mensch, der seine Heimat verlässt.9Salböl und Weihrauch erfreuen das Herz, / die Freundlichkeit des Freundes die bekümmerte Seele.10Den Freund und deines Vaters Freund gib niemals auf! / Lauf nicht zu deinem Bruder, wenn du in Schwierigkeiten bist! / Besser ein Nachbar in der Nähe als ein Bruder in der Ferne.11Werde weise, mein Sohn, und erfreue mein Herz, / damit ich den widerlegen kann, der mich beschimpft.12Der Kluge sieht das Unglück voraus und bringt sich in Sicherheit; / der Unerfahrene geht weiter und kommt zu Fall.13Nimm sein Gewand, denn er hat für den Fremden gebürgt; / pfände ihn aus diesem Grund selbst.14Wer frühmorgens seinen Nächsten allzu laut grüßt, / dem wird es als Verwünschung ausgelegt.15Ein tropfendes Dach, das am Regentag nervt, / gleicht sehr einer zänkischen Frau.16Wer sie aufhalten will, / kann auch versuchen, den Wind festzuhalten / und Öl mit den Fingern zu greifen.17Ein Messer wetzt das andere, / durch Umgang mit anderen bekommt man den Schliff.18Wer den Feigenbaum behütet, bekommt die Feigen zu essen; / wer seinen Herrn beschützt, wird geehrt.19Im Spiegel des Wassers erkennst du dein Gesicht, / im Spiegel deiner Gedanken dich selbst.20Totenreich und Unterwelt werden nie satt, / auch die Augen des Menschen sehen niemals genug.21Was der Tiegel für das Silber, / der Schmelzofen fürs Gold, / ist der Ruf für einen Mann.22Wenn du den Dummkopf im Mörser zerstampfst, / wenn der Stößel ihn trifft wie die Körner, / seine Dummheit treibst du nicht aus.23Sorge für dein Kleinvieh, / achte auf deine Herden,24denn Geldbesitz ist nicht von Dauer; / selbst eine Krone wird nicht immer vererbt.25Ist das Heu gemacht, erscheint das frische Gras, / und man sammelt die Kräuter der Berge.26Die Lämmer geben dir Kleidung / und die Böcke Geld für ein Feld.27Die Ziegen geben reichlich Milch, / und du hast Nahrung für dein Haus – und noch für deine Mägde den Lebensunterhalt.
1Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди днешният ден. (Jak 4,13)2Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд човек, а не твоят език. (2Kor 10,12)3Камъните и пясъкът тежат много. Но гневът на глупеца е по-тежък и от двете.4Лютият гняв и неукротимата ярост са поносими, но кой ще устои пред ревнивостта? (Spr 6,34)5Открито изказаното порицание е по-добро от неискрената любов.6Ударите от приятел са искрени, а целувките на ненавистника са опасни. (Spr 26,24)7Ситият човек тъпче меда с крака, а за гладната душа всичко горчиво е сладко.8Каквото е птицата, отлетяла от гнездото си, това е бежанецът, далеч от мястото си.9Както благоуханията и каденията усилват сърдечната радост, така и нежното приятелство утешава душата.10Не изоставяй приятеля си, нито приятеля на баща си. Не влизай в къщата на брат си в деня на твоето нещастие. По-добре близък съсед, отколкото отдалечен брат. (Spr 18,24; Sir 37,6)11Бъди мъдър, сине мой, и радвай сърцето ми, за да имам какво да отговоря на онзи, който злослови за мене.12Благоразумният предвижда злото и се укрива, а наивните вървят напред и биват наказвани. (Spr 22,3)13Вземи връхната дреха на този, който е станал поръчител в съда за чужд човек; и вместо чужденеца вземи него за залог. (Spr 20,16)14Който хвали приятеля си с висок глас от ранно утро, ще го сметнат за такъв, който го проклина.15Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също. (Spr 19,13)16Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.
Неудовлетвореността на човека
17Желязото се остри с желязо; така се облагородява човекът в общението с ближните си.18Който пази смокиновото дърво, ще яде от плодовете му, и който се грижи за господаря си, ще бъде на почит.19Както водата отразява лице срещу лице, така и сърцето на човека е насочено към човека.20Всепоглъщащият ад и преизподнята са ненаситни: също така и човешките очи са ненаситни[1]. (Spr 30,15; Pred 1,8)21Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото. Човекът обаче се изпитва чрез изговореното от устата на тези, които го хвалят[2]. (Spr 17,3)22И да счукаш глупеца в хаван със счукано жито, глупостта му няма да излезе от него.23Наглеждай дребния си добитък добре, грижи се и за стадата си, (Sir 7,22)24защото имотът не е вечен, а и богатството нима преминава от род в род?25Когато тревата поникне и се появи зеленината, и се събират планинските билки,26тогава ще има овце за твоето облекло, и козли за покупка на ниви,27ще има достатъчно козе мляко за храна на тебе и на твоите домашни и за прехрана на твоите слугини.