von Karl-Heinz Vanheiden1Wer sich absondert, geht nur den eigenen Wünschen nach, / jede Einsicht wehrt er heftig ab.2Ein Dummkopf will die Sache nicht verstehen, / er deckt nur auf, was er im Herzen hat.3Mit Gottlosen kommt Verachtung / und mit der Schande die Schmach.4Die Worte eines Menschen können tiefe Wasser sein, / ein sprudelnder Bach, eine Quelle der Weisheit.5Es ist nicht gut, Partei für den Schuldigen zu nehmen / und dem Gerechten sein Recht zu verweigern.6Die Reden eines Narren stiften Streit, / und sein Mund schreit, bis er Prügel bekommt.7Der Mund des Narren ist sein Untergang, / seine Lippen bringen ihn zu Fall.8Die Worte des Verleumders sind wie Leckerbissen; / man verschlingt sie mit großem Appetit.9Wer seine Arbeit nachlässig tut, / ist wie einer, der alles zerstört.10Wie ein fester Turm ist der Name Jahwes, / der Gerechte läuft zu ihm und ist in Sicherheit.11Sein Vermögen hält der Reiche für eine sichere Stadt, / in seiner Einbildung ist es ein verlässlicher Schutz.12Vor dem Sturz will mancher hoch hinaus, / doch der Ehre geht Demut voraus.13Wer Antwort gibt, bevor er zuhört, / ist dumm und macht sich lächerlich.14Der Mut eines Menschen überwindet die Krankheit, / doch wer hilft einem lebensmüden Geist?15Ein verständiger Mensch erweitert sein Wissen, / spitzt die Ohren und lernt stets dazu.16Geschenke öffnen viele Türen, / selbst zu den Großen bringen sie dich.17Wer als Erster aussagt, hat scheinbar Recht, / doch dann kommt sein Gegner und stellt es in Frage.18Das Los beendet den Streit, / schafft Abstand zwischen Mächtigen.19Ein getäuschter Bruder ist wie eine verschlossene Burg, / Zänkereien verschließen wie Riegel das Tor.20Von der Frucht des Mundes wird der Körper satt, / vom Erfolg der Lippen kann man leben.21Die Zunge hat Macht über Leben und Tod; / wer sie gut nutzt, genießt ihre Frucht.22Wer seine Frau gefunden hat, hat Gutes gefunden / und dazu das Gefallen Jahwes.23Der Arme muss bescheiden fragen, / der Reiche antwortet hart.24Viele Gefährten gefährden dich, / ein echter Freund ist treuer als ein Bruder.
1Своенравният върви след своите прищевки и се обявява против всякакъв умен съвет.2Глупавият не се наслаждава от благоразумието, а само от показване на ума си. (Spr 12,23)3С идването на нечестивия идва и презрението, а със срама – позорът.4Думите на човешките уста са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток. (Spr 20,5; Sir 21,13)5Не е добре да си благосклонен към виновния, за да отхвърлиш справедливия в съда.6Устата на глупеца водят към свада и думите му предизвикват побой.7Езикът на глупеца е гибел за него и устата му са примка за живота му[1]. (Spr 10,14; Spr 12,13; Spr 13,3)8Думите на клеветника звучат вълшебно, те се възприемат надълбоко. (Spr 26,22)9Немарливият в работата си е брат на разсипника.10Името на Господа е яка кула; праведникът се скрива в нея и е сигурен. (Ps 61,4)11Имотът на богатия е укрепен град за него и е като висока ограда във въображението му. (Spr 10,15)12Сърцето на човека се възгордява преди падение, а преди прослава то се смирява. (Spr 15,33; Spr 16,18)13Безумие и срам е за човека да дава отговор, преди да е изслушал. (Sir 11,8)14Духът на човека го подкрепя в немощ, а кой може да подкрепи сломения дух?15Сърцето на благоразумния придобива знание, а ухото на мъдрите търси още знание. (Spr 15,14)16Подаръкът, който дава човек, му отваря път и го довежда до големци. (Spr 17,8)17В тъжбата си прав изглежда този, който започва пръв, но идва съперникът му и го подлага на изпитание.18Жребият прекъсва разприте и решава делата между силните.19Онеправданият брат е по-недостъпен от укрепен град и свадите са като ключалки на крепост.20От плода на човешката уста ще се насити коремът му; от произведеното от устата си той се нахранва добре. (Spr 12,14; Spr 13,2)21Смърт и живот има в силата на езика и които го владеят, ще ядат от плодовете му. (Spr 21,23; Jak 3,2)22Който е намерил съпруга, намерил е съкровище и е получил благоволение от Господа[2].23Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря дръзко.24Има приятели, които си причиняват зло един на друг; но има и приятел, по-привързан и от брат. (Spr 27,10)